АТВ-трагедията в Слънчев бряг: системен провал, провалени съдби и едно разбито семейство

Това, което се случва около случая с АТВ-то в Слънчев бряг, е ненормално – и като инцидент, и като институционален отзвук. 18-годишен младеж без опит управлява превозно средство, което е отдавано под наем без елементарен контрол. Петима души са пометени на тротоар, едно дете е в кома, а майка му вече е в мозъчна смърт. И въпреки този ужас първоначалната мярка беше „домашен арест“. Хората излязоха на протест, защото усещането е едно: чадър.

Не е тайна, че родителите на Никола Бургазлиев са служители на МВР. Именно това породи съмненията за натиск, за опити случаят да бъде потулен, за „чадър“. Иначе как да се обясни, че вътрешното министерство започна проверка едва след обществения натиск? Защо мярката за неотклонение беше променена едва след вълна от недоволство?

Иинституциите закъсняха, действията им изглеждат реактивни, а не превантивни. Същевременно едно семейство е съсипано, а животът на малкия Мартин виси на косъм. Това е символ на системен провал – липса на контрол, липса на доверие и усещане за двойни стандарти.

И въпросът остава болезнено прост: Докога?

Тук трагедията има много лица и всяко едно от тях е провалена съдба.

Първо е 18-годишният Никола Бургазлиев – момче, което е тръгнало да търси адреналин и свобода, а се е превърнало в символ на безразсъдство. Дори и да получи по-лека присъда или да се измъкне по силата на системни пропуски, той никога няма да избяга от факта, че е отнел нормалния живот на цяло семейство. Това е белег, който ще носи завинаги.

Втората съдба е на 35-годишната Христина, майка на три деца. Днес тя е в клинична смърт. Лекарите поддържат тялото ѝ живо, но шансът тя отново да види децата си, да ги прегърне, да чуе „мамо“, е почти нулев. Един миг на чуждо безумие лиши тези деца от майка им.

Третата е на малкия Мартин, 4-годишното момченце, което лежи в кома след удара. Той е между живота и смъртта, а дори и да оцелее, не е ясно дали ще има нормално детство. Болката и битката му тепърва започват.

И накрая – семейството. Роднини, които всяка сутрин се събуждат с мисълта за Христина и Марти, и всяка вечер заспиват с ужаса, че може би никога няма да се върнат към предишния си живот. Загубата им е невидима за статистиките, но е безкрайна в душите им.

Това не е просто катастрофа. Това са три провалени съдби и едно разбито семейство. И ако държавата не покаже справедливост и решителност, към тези съдби ще се прибави и още една – на обществото, което губи вяра, че законът важи за всички.

ФрогНюз