Песни за смърт, тъга и любов: Ник Кейв в Античния театър

От съвременен госпел, през личния катарзис от загубата, до гротескни картини на насилие, представени с неравни дози цинизъм, ирония и чувственост, песните на Ник Кейв са кървящо откровение в оголения до пиано, глас и бас аранжимент за това турне на певеца.
Повече от 40 години са нужни на Ник Кейв да стигне до България. Концертът му в Античния театър на Пловдив съвсем очаквано се превръща в два концерта в Античния театър. Билетите и за двете дати са разпродадени още с пускането им, въпреки сериозните цени на по-близките до сцената места. Но това е Негово Мрачно Величество Ник Кейв – артист, любим на целокупната дарк уейв, пост пънк, готик рок и изобщо мракобесна фен маса по света и у нас и досега не е изнасял концерт в България.
На това турне, както и самият мистър Кейв заявява от сцената, е решил да остави епичния бенд The Bad Seeds и да покани феновете си на интимни срещи в театри и красиви локации със специален заряд. Амфитеатърът в Помпей, Италия. Фестивалният театър в Байройт, Германия. Замъкът Сигулда в Латвия. Античният театър в Пловдив. Съвсем на една (червена) ръка разстояние. Само Ник Кейв, роялът му Bösendorfer и Колин Грийнууд от Radiohead, който да държи ритъм с бас китарата си. И едни много, много емоционални 3000 души на вечер.
снимка: Райна Златева
Каменните редове на Римския театър са запълнени с фенове в черно (и пламтящо розово) и бяло. Много от косите на седящите също са с много бели нишки – вече не сме първа младост. Но има много млади хора, които са родени дълго след като Ник Кейв се е преместил да живее в Брайтън, Великобритания. Различни поколения, различни съзнания, еднаква емоционална микровселена, озарена от траекторията на Ник Кейв.
В 20:30 Колин Грийнууд и Ник Кейв са пред нас, покланят се от ръба на сцената, под тътена на 3000 бурно аплодиращи фена, скочили на крака пред появата на артиста, когото боготворят. Фенка изтичва и дава на Ник една червена роза, която той поставя внимателно на пианото и стои пред него през целия концерт.
Двамата заемат местата си сред семпло, но ефектно осветените руини и ни протягат ръка с “Girl In Amber”. След нея Ник Кейв ни разказва за видение, в което Брайън Джонсън продава душата си на дявола, за да стане бог на блуса, а Майли Сайръс плува по гръб в басейна на хотел и Бог решава да си тръгне. “Higgs Boson Blues”. Следва историята за мъж, напуснал приятелката си, докато тя спи в леглото на американски мотел, а еуфорията от току що придобитата свобода прелива в чувството за най-голямата грешка в живота му. “Jesus of the Moon”.
„Тази песен се роди в типичния за средната епоха от творчеството на Ник Кейв драматичен стил. Гледах синовете ми как си играят и се замислих за последствията върху децата ни от нашите решения и действия, докато преследваме собствените си убеждения. Ужасно е, че е все така актуална в този така несигурен и зъл свят днес. “O Children”.” Настръхнал съм и се усещам чак когато първата сълза попива в брадата ми.
снимка: Райна Златева
Концертът е започнал само преди 4 песни, а вече се люлеем в емоции, каквито само могъщото въздействие на ярко (или мрачно) изкуство могат да родят. Ник Кейв е пред нас, на някакви си метри, в черния си костюм и бяла риза, с гарвановочерни, зализани назад коси. Харизмата му кара камъните под телата ни да се изпотят. По-късно чувам на щанда с мърч две момичета, по-млади от мен, да си говорят. „Много красив мъж!“ споделя едната за 67-годишния музикант, поет, певец. „Да, скъпа“, мисля си. „Права си, но красотата, в която обличаш Ник Кейв е тази в думите, гласа и клавишите му, в честността, хапещата честност и емоциите, които те кара да изпитваш. И ги сливаш в най-честното и хубаво, за което се сещаш на момента – красота.“
Гласът на Кейв е режещ като нож – дълбокият му нисък баритон не трепва в дългите тонове, а песните, съблечени по този начин, хапят плът. Не съм се замислял отдавна колко силен певец е Ник Кейв. И колко умее да дирижира публиката. Особено до смърт отдадени фенове. Песен за хората от балконите – всички по седалките скачат и крещят на всяко “Balcony Man”. Песен за хората от оркестрината – вашата работа е да си затваряте устата! “Mercy Seat”.
По време на “The Ship Song” Ник и Колин не свирят сами. До края на концерта се включва струнен оркестър – щурците от Античния театър свирят наравно с двамата музиканти пред нас и изживяването става почти езотерично.
„Тази песен се роди, докато приспивах сина ми, куплет по куплет“, казва Ник Кейв, преди да се впусне в “Papa Won’t Leave You, Henry”. Приспивна песен за бащината защита срещу злини, убийства, мракобесия с доста графично описание. „Синът ми Люк по някаква причина не я пее на неговия син днес.“ Защо ли?
Сетлистът по-скоро обръща внимание на последните 4 албума на Nick Cave and the Bad Seeds – тези след смъртта на сина му Артър. Триото песни “I Need You”, “Waiting for You” и “Joy” разтърсват и удрят съвсем физически, подредени така. Воплите “Just breathe, breathe! Breathe!”, преминаващи в прошепнато “breathe” във финала на песента “I Need You”, преди всяка светлина на сцената да угасне, карат публиката да замлъкне в ужас. Три хиляди души на тъмно мълчат адски оглушително.
“Weeping Song”. Българската публика обича да пляска в такт. Или в самолет. И в двата случая е еднакво нелепо. „Чудесно е това, което правите. Само че аз си имам мое собствено темпо. Така че, когато започна да пея, you shut the fuck up!” Усмихвам се доволно. Пие ми се уиски. За пръв път от години ми се пуши цигара.
снимка: Георги Грънчаров
Разтърсващите мелодии и лирики на “Jubilee Street” и “Push the Sky Away” от 2013 г. са привидният край на концерта. Край, в който тихо, много тихо, сякаш ни е страх да не разрушим сакралния момент, да не изплашим щурците и да не изгоним тази магия, пеем в плах трихиляден глас “You just keep on pushing, keep on pushing, push the sky away”. Ако тишината е оглушителна, този шепнещ хор може да събори кула или да обезоръжи армия. Шепотът експлодира в аплодисменти и рев, когато изпращаме двамата на крака.
Ник Кейв се връща с Колин след много и шумни овации. И ни връща далеч назад във времето към любимата си тема за мъртвородения брат-близнак на Елвис Пресли – Джеси и истеричната “Tupelo”. След това рязък момент на нежност с “Love Letter”. Има и два кавъра – Ник Кейв споделя, че макар и детството му в малкия австралийски град Уориканабил да е било щастливо и хармонично, нещо му е липсвало винаги. Той разбрал, че това е емоцията от музиката, когато чул “Songs of Love and Hate” на Ленърд Коен. Подарява ни “Avalanche”. Един от най-големите певци и текстописци за него е бляскавият и останал вечно млад Марк Болън. “Cosmic Dancer” на T.Rex, която Ник Кейв записа и за трибют албума “Angelheaded Hipster” е посветена на Марк. Тихо я посвещавам на себе си и на теб.
“Into My Arms”. Отново пеем. Този път смело, за последно, преди следващата вечер. Време е да бутилирам катарзиса в гърдите ми за поне една нощ с уиски и така бленуваната цигара.
текст: Ивайло Александров
Моля, подкрепете ни.





