„Бъл-га-ри, ю-на-ци“ и „лъвове“ ли? – мишки сте! Не заслужавате феновете, страхливци!

Три дни не се намери нито един човек от националния отбор, който да каже няколко думи за разигралата се драма, за ранените и арестуваните, за средния пръст на Емил Костадинов, за поредните хлъзгави обяснения на Йордан Лечков и за миналия в нелегалност Борислав Михайлов. Нелепото оправдание на новия старши треньор Илиан Илиев, че били на стадиона и нямали никаква информация, какво се случва отвън, само засилват убеждението, че честта и достойнството са абсолютно чужди на тези хора. Капитанът Кирил Десподов изговори една камара глупости след мача, без да заеме ясно позиция за кръвта и горящите автомобили, за сблъсъците, за ръководството на БФС.

На стадиона на „Цървена звезда“ в Белград пише: Момци, играйте храбро!“ Не искат хората победа на всяка цена, а момчетата да играят храбро. Колко простичко.

Тук няма да чуете такова нещо. Защото момците ни не са каквито трябва.

„Бъл-га-ри, ю-на-ци“, „лъвовете“, „трикольорите“… С какви ли не комплименти са засипвани играчите от националния, въпреки тоталния срив в тяхната игра и отрицателните резултати през последните години. Пред очите ни се разиграва гротеска и да титулуваш мишлета като лъвове е откачено, наистина.

Смениха се треньори, големи имена не само от родния, но и от европейския и световния футбол се опитаха да съживят, да мотивират „българските юнаци“. Не се получава и това е. „Лъвовете“ така и не осъзнаха своята отговорност, когато са с националния екип. Футболното майсторство е много важно за победите, но не по-малко важни са волята, мотивацията и чувството за отговорност. И отговорността е към феновете и нацията, към футбола като игра, а не към футболната централа. В България е сбъркана цялата философия, отношението и скалата на ценностите в този спорт.

Неотдавна сред феновете и ултрасите от цял ​​свят се зароди движение за запазването на футбола като игра на хората, която ги привлича на стадионите и пред телевизорите милиони. Немалко хора са склонни да мислят, че субкултурата на феновете е повече разрушителна, насочена към унищожаване, а не към създаване. Да, има такива фенове, но голямото болшинство обича истински тази велика игра.

Всички фенове – организирани или не, дават всичко от себе си за любимия отбор. Те живеят с любовта към футбола, независимо каква професия упражняват. Дават любов, а не омраза. Затова и в много страни запалянковците подкрепиха въпросния манифест , който се основава на подхода: не „против“ нещо, а „за“.

Феновете искат „традиционния футбол” да се запази, защото тази игра радва милиони със своята простота и искреност. Именно феновете и почитателите, а не собствениците на компании или сиви кардинали и зависими ръководители, са причина футболът да е толкова популярен и обичан.

Верните фенове и почитатели са хората, които са винаги до отбора.

Те са кръвта и плътта на футбола. Те са източникът на енергия за всеки отбор – клубен или национален. Те подкрепят играчите дори когато падат, когато ни занимават с татуировките и новата си силиконова играчка.Защото футболът е възможност хората да забравят за два часа ежедневните грижи, както и да се потопят магията на нещо силно емоционално.

Точно с това може да се обясни колосалното разочарование и дори агресията, която бликва, когато футболът се превърне в политика, в инструмент за манипулации, корупция и лъжи.

***

Роберто Фирмино беше незаменима фигура в супер състава на Ливърпул, част от „атомното трио“ с Мане и Салах, когато отборът покори всички върхове във футбола. Ето какво пише той в излязлата негова книга, откъс от която бе публикуван в сайта webcafe.bg:

„Няма друго място като дома, а "Анфийлд" винаги ще бъде мой дом. Има футболни стадиони, има го и "Анфийлд". Има множество фанатични, лоялни и шумни привърженици на всякакви отбори, защото където има футбол, има и страст.

Но ви казвам, че на "Анфийлд" нещата са на различно ниво.

Слушам моите бразилски приятели, които са ми били съперници на терена в други клубове. Винаги ми казват колко трудно се играе на "Анфийлд"! Трудно за тях, но за нас е благословия.

При успехи и при провали, на "Анфийлд" винаги се чувствах обичан. Винаги имах моето специално място и феновете не искаха никога да го напускам“.

Българските  фенове заслужават същото отношение от страна на футболистите и ръководителите на федерацията.

Не е късно националите да кажат няколко топли думи на своите привърженици. Защото те са важните, а не неколцина палячовци, които не могат да си направят самооценка за възможностите.

You’ll Never Walk Alone е позната като химн на „Ливърпул“, но тя е също химн на поне още двайсетина отбора по света. Защото прави по магичен начин връзка между играчи и фенове.

Когато вървиш през бурята,

дръж си главата вдигната високо

и не се страхувай от тъмнината.

В края, след бурята, е златното небе

и прекрасната сребърна песен на чучулигата.

Върви през вятъра,

върви през дъжда

даже ако мечтите ти са разбити на пух и прах.

Върви напред, върви напред

с надежда в своето сърце

и ти никога няма да вървиш сам,

ти никога няма да бъдеш сам...

Не става за чалготека...

Лидери се раждат и утвърждават в трудни моменти. Футболът е дал такива примери, включително и у нас. Но не и в момента…

Огнян Стефанов