През 2025 г. насърчаването на научноизследователската и развойна дейност (НИРД) се превърна в една от важните теми за подобряване на инвестиционната среда в България. Тогава многократно беше обсъждано въвеждането на данъчни стимули за компаниите, инвестиращи в НИРД – инструмент, който вече се прилагаше в голяма част от европейските държави, но липсваше у нас.
От 1 януари 2026 г. облекченията вече са факт. При изпълнение на законовите условия компаниите могат да признават за данъчни цели допълнителни 25% от направените разходи за научноизследователска и развойна дейност, или общо 125% от стойността им. Предвидена е и възможност с 25% да бъдат увеличавани разходите при формирането на дълготраен нематериален актив в резултат от НИРД.
НИРД в Европа
Според данни на Евростат през 2025 г. правителствата в ЕС са предвидили общо 130,2 млрд. евро за научноизследователска и развойна дейност. Сумата се равнява на около 0,69% от брутния вътрешен продукт на Съюза.
Само за година средствата се увеличават с 2,4% спрямо 127,1 млрд. евро през 2024 г. Тенденцията е много по-ясна, когато се погледне в дългосрочен план. През 2015 г. европейските правителства са отделяли 81,1 млрд. евро за НИРД, което означава, че за едно десетилетие бюджетите са нараснали с 60,5%.
Тези средства са важен индикатор за приоритета, който държавите поставят върху науката, технологичното развитие и иновациите. Статистиката обхваща публичните средства, предвидени за научноизследователска и развойна дейност, независимо дали финансирането е насочено към държавни структури, университети, предприятия или други организации. Данните показват средствата, заложени в бюджетите за НИРД, а не непременно реално изразходваните през съответната година.
Почти 289 евро на човек за наука и развитие в ЕС
Изчислено спрямо населението, през 2025 г. европейските правителства са предвидили средно 288,9 евро на човек за научноизследователска и развойна дейност. За сравнение, през 2015 г. сумата е била 183,2 евро. Това представлява увеличение от 57,7% само за десет години.
Общият ръст в ЕС обаче не означава, че държавите инвестират еднакво активно в научноизследователска и развойна дейност. Всъщност разликите са значителни.
На първо място е Люксембург с 917,2 евро на човек, следван от Дания с 627,1 евро и Германия с 553,5 евро.
Според публикуваните от Евростат данни, последните три места са за Румъния с едва 18,8 евро на човек, Унгария с 57,4 евро и Малта със 73,7 евро.
България увеличава значително средствата за НИРД, но остава далеч от европейските лидери
На пръв поглед България е държавата с най-впечатляващ ръст в ЕС за последното десетилетие. Според публикуваните от Евростат данни бюджетните средства за НИРД у нас са се увеличили от 15,5 евро на човек през 2015 г. до 92,3 евро през 2025 г., което представлява ръст от 495,5% – най-високият сред всички държави членки.
При по-внимателен преглед на националната статистика обаче се открива съществено разминаване. Данните на НСИ показват, че през 2025 г. бюджетните средства за НИРД в България възлизат на 593,9 млн. лева, или приблизително 303,6 млн. евро. Спрямо населението на страната това се равнява на около 47 евро на човек, а не на посочените от Евростат 92,3 евро.
При тази стойност България би се наредила непосредствено до Румъния, която с 18,8 евро на човек отчита най-ниското ниво в ЕС. Това означава, че страната ни би била втората, а не четвъртата държава с най-ниско бюджетно финансиране за НИРД на човек в Европейския съюз.
Съпоставката между двете статистики дава основание да се предполага, че при европейските данни за България е възникнало несъответствие, свързано с валутното преобразуване. До официално уточнение от Евростат обаче причината за разминаването не може да бъде посочена категорично.
Ако използваме данните на НСИ, картината остава положителна, но ръстът е много по-различен. През 2015 г. бюджетното финансиране за НИРД е било около 108,6 млн. евро, което означава, че до 2025 г. средствата са се увеличили приблизително 2,8 пъти, или с близо 180%. Само спрямо 2024 г. НСИ отчита увеличение от 22,9%.
Университетите получават най-голямата част от средствата
Къде се насочва европейското публично финансиране за НИРД? Данните на Евростат показват, че най-големият дял – 37,3% – е насочен към общото развитие на знанието чрез общите университетски фондове. Други 18,4% финансират същата цел чрез други публични източници.
Следват индустриалното производство и технологиите с 9,5%, здравеопазването с 6,7% и отбраната с 5,8%.
Увеличаването на публичното финансиране за научноизследователска и развойна дейност идва в момент, когато технологичната конкуренция между водещите световни икономики става все по-силна. Това превръща инвестициите в наука в инвестиции в конкурентоспособност.
Изкуственият интелект, полупроводниците, роботиката, биотехнологиите, квантовите технологии, енергетиката и отбранителните технологии изискват не само огромен частен капитал, но и дългосрочни инвестиции в университети, научна инфраструктура и фундаментални изследвания.
Ръстът, регистриран в България през последното десетилетие, е положителен сигнал, но сравнението с останалата част от ЕС показва и мащаба на предизвикателството. Сега страната ни трябва да направи следващата стъпка, която вече не е свързана само с увеличаването на средствата, а и с превръщането им в повече научни разработки, успешни иновации, технологични компании и реална добавена стойност за икономиката.
