Българинът не вярва в честни избори

Гласуването по интернет става все по-приемливо за българите, сочат данните от проучването. 35% биха дали своя вот по електронен път, ако това бъде регламентирано със закон. 29 на сто от участниците в изследването, макар и да не са против гласуването по интернет, не биха се възползвали от подобна възможност, защото не ползват интернет. Една четвърт от запитаните заявяват, че предпочитат да дадат вота си в избирателна секция, а не да гласуват по интернет. Освен че става дума за навик, хората допускат, че електронното гласуване не е достатъчно защитено.

Общественото мнение е раздвоено по въпроса дали са защитени личните данни на избирателите. Най-силно недоволстват от това, че личните им данни се излагат на публични места хората на възраст между 30 и 39 години, жителите на малките градове, и негласуващите. Жителите на столицата и на селата се притесняват значително по-рядко от публичното огласяване на подобна информация.

Според 31% от интервюираните тайната на вота не е защитена. Подобно опасение изказват по-често хората на възраст между 50 и 59 години, жителите на малките градове, респондентите с основно образование, ромите и негласуващите. 17% от интервюираните заявяват, че за тях е чиста загуба на време в почивния ден да ходят да гласуват. Подчертана липса на интерес към гласуване е регистрирана сред най-младите до 29 години, сред столичаните, сред най-богатите, но също и сред бедните, нискообразованите и ромите.

Малки дялове от интервюираните – между 3% и 5%, посочват, че се затрудняват при попълването на бюлетината, както и при придвижването си до избирателната секция. Малко по-висок – 7%, е делът на онези, които трудно се ориентират в интегралната бюлетина. Най-често това са възрастните над 59 години, хората с основно и по-ниско образование.