Българите в Сърбия воюват за правата си, България ги подкрепя

"Ние искаме нормални услови за живот, право да изучаваме майчиния си език. Ние протестираме, защото правата на българите са нарушени", каза още той, предаде КРОСС.

Българското "да" за влизането на Сърбия не трябва да бъде природна даденост. Когато говорим за ЕС, българската общност е мотивирана, защото тогава правата на това малцинство ще бъдат по-добре спазвани. Това коментира Небойша Иванов - основател на Българския център в Цариброд и представител на Националния съвет на българите в Сърбия.

По думите му българското "да" трябва да бъде свързано с проблемите на българската общност и това да бъде приоритет в този процес. Иванов е категоричен, че някои права на българите не се спазват, като правото да изучават майчиния език и да получават информация на български език, а Босилеград и Цариброд са най-зле в икономическото си развитие.

Според сръбската конституция българите в Западните покрайнини имат права, но те не се спазват. Как може да се иска от 15 родители да декларират, че искат обучение по български език, след като в някои градове сме мнозинство, коментира Радко Стоянчов - българин от Западните покрайнини.

Има сръбски служители, които отиват при българи и им обещават работа или други привилегии, срещу това, да не дават децата си в българско училище. А в Босилеград около 99% сме българи. Как може да има толкова малко паралелки с изучаване на български език.

Александър Димитров от Босилеград също мисли, че е проблем да бъдеш българин в Западните покрайнини. По думите му неговите съграждани там се страхуват. Димитров посочи, че от българското МВнР те искат да не бъдат поставяни между чука и наковалнята.

Аз мисля, че в интерес на всички нас е Сърбия е да бъде член на ЕС. Процесът на евроинтегреция е най-добрият инструмент, за да се реши въпросът с българското малцинство в Сърбия. Това заяви Весела Чернева - говорител на МВнР. По думите й, не може българската страна предварително да постави условие пред ЕК за проблемите на българското малцинство в Западните покрайнини, защото това ще има обратен ефект. Според нея, това може да стане при самия процес на включване на Сърбия в ЕС.

Вчера, по време на среща между заместник-министъра на външните работи Марин Райков с държавния секретар на Министерството на външните работи на Сърбия Мирко Стефанович, България е поставила пред Сърбия въпроса за по-лесен достъп на български книги през границата.

С тази инициатива българското правителство показва своята загриженост към българи от Западните покрайнини, които неведнъж са се оплаквали от проблема със спирането на границата на българска литература, предназначена за училища и културни центрове.

Освен по-лесния достъп на литература през границата, българският заместник-външен министър е пожелал нашите сънародници в Сърбия да бъдат спокойни, че могат открито да изразяват желанието си за обучение на български език в училищата в Западните покрайнини. Българската молба е била добронамерена и конструктивна.

По време на срещата са разменени виждания и за откриването на костницата в Сурдулица, която предизвика недоволство на местната българска общност.