България дава 2,06% за отбрана – далеч зад Полша и балтийските дъ...

България дава 2,06% за отбрана – далеч зад Полша и балтийските държави

Всички държави от Европейския съюз, които са членове на НАТО, за първи път изпълниха целта на Алианса за разходи за отбрана от поне 2% от БВП през 2025 г. Зад този общ успех обаче се очертава ясно разделение – държавите по Източния фланг, които се намират най-близо до Русия, увеличават разходите си много по-бързо, докато голяма част от останалите страни се движат около минималния праг. България е именно в тази втора група. По данни на НАТО страната е отделила 2,06% от своя БВП за отбрана през 2025 г.

Това обаче ни поставя близо до дъното на класацията, редом със Словакия, Хърватия, Словения и Унгария. Франция също е близо до този диапазон с 2,05%, а Италия – с 2,01%. Испания, Белгия, Португалия, Чехия и Люксембург са точно на прага от 2%.

На другия полюс е Полша, която отделя 4,48% от БВП за отбрана – най-високият дял в НАТО, дори повече от САЩ. Следват Литва с 4%, Латвия с 3,73% и Естония с 3,38%. Дания също надхвърля 3%, а Финландия и Швеция значително увеличават военните си бюджети след присъединяването си към Алианса.

Тенденцията показва, че именно държавите, които възприемат Русия като най-непосредствена заплаха, инвестират най-сериозно в превъоръжаване. Според анализ на Oxford Economics Полша, балтийските държави и скандинавските страни вероятно ще останат лидери и са сред малкото, които реалистично могат да достигнат новата цел на НАТО от 5% от БВП до 2035 г.

Въпреки рекордните разходи за отбрана в Европа, реалното увеличение на военните способности е по-малко от това, което показват числата. Част от отчетения ръст идва от предварителни плащания за бъдещи доставки на техника, които се отчитат в текущите бюджети, въпреки че оборудването ще бъде получено години по-късно.

Значителна част от средствата също не остават в европейската отбранителна индустрия. Според Oxford Economics около 40% от разходите на страните от ЕС за военно оборудване отиват към доставчици извън Съюза. Най-голяма зависимост има при системи, които Европа все още не може да произвежда в достатъчен мащаб – далекобойни оръжия, противовъздушна отбрана, системи за ранно предупреждение, транспортни способности, изтребители от пето поколение, големи дронове и ключови микрочипове.

Новата цел на НАТО, договорена за 2035 г., предвижда общи разходи в размер на 5% от БВП, от които 3,5% трябва да бъдат насочени към основни отбранителни способности. По този показател почти цяла Европа все още изостава – през 2025 г. средният разход в НАТО е 2,76% от БВП.

За България това означава, че макар да покрива настоящия минимум от 2%, страната ще трябва да увеличи значително инвестициите си в отбрана, ако иска да се доближи до новите цели на Алианса.