Още хубави новини от ЕС: България получава изключение за отбрана

С новото изключение страните ще могат да увеличат военните си разходи с до 1,5% от БВП, без това да води до санкции за надвишаване на дефицита.

Отбраната влиза във фокуса на бюджетната политика

По принцип държавите в ЕС трябва да поддържат бюджетен дефицит под 3% от БВП и дълг под 60% от БВП. Но войната в Украйна и напрежението в региона принудиха Брюксел да допусне по-гъвкава политика, която да позволи модернизация и укрепване на отбранителния капацитет.

Решението е част от усилията на ЕС да насърчи държавите членки да повишат своята готовност, без това да се отрази драматично върху техните икономики.

България сред одобрените 15

Освен България, в списъка на страните с одобрено изключение влизат Белгия, Хърватия, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Словакия и Словения.

Германия също е подала заявление, но все още не е одобрена – необходимо е да представи дългосрочен бюджетен план.

Специална клауза, активирана от България

България поиска това изключение още на 2 май 2025 г., като задейства така наречената национална предпазна клауза. Според пролетния пакет на Европейската комисия, страната отговаря на условията за допустимо отклонение, предвид планирания ръст на отбранителните разходи през 2025 г.

Какво означава това за България?

Решението на ЕКОФИН е временен „финансов прозорец“, но не е без последици:

+ България печели стратегическо пространство – с повече свобода да инвестира в армията, инфраструктурата и логистиката си. Това може да ускори модернизацията на отбранителния сектор, включително нови проекти и техника.

– Но дефицитът не е безкраен – макар ЕС да допуска отклонение, това не означава безконтролно харчене. Очакванията са средствата да бъдат целеви и обосновани, иначе България може да се сблъска с натиск за корекция още в рамките на следващия бюджетен преглед.

+ По-добра синхронизация с европейските цели – страната показва, че е активен участник в колективната сигурност на ЕС, което политически може да ѝ донесе по-добри позиции при договаряне на бъдещи финансови инструменти или проекти.

– Потенциален риск за стабилността – ако икономическият растеж се забави, по-високият дълг може да създаде натиск върху лихвите, рейтинга и бъдещите фискални възможности. Поне част от експертите предупреждават, че гъвкавостта днес може да се превърне в затягане утре.