Българско ядене, руски секс и свръхтехнологии в Космоса

Бобът по манастирски за Космоса е сух и лек. Готви се по българската рецепта. След това се поставя в тави, дебелината на слоя фасул трябва да е до 5 мм. Замразява се при -35 градуса, други продукти и до -60. Следва процедурата по сушене под вакуум и доизсушаване на леда, преминал в пари (учените наричат метода сублимиране). Той трае между 18 и 30 часа при температура около 30 градуса. Затваря се херметически в трислойно алуминиево фолио и е готов за полет, пише 24 часа.

Именно боб по манастирски било любимото ядене на космонавтите ни Георги Иванов и Александър Александров извън Земята.

Полива се с вода и вкусът се възстановява. Същото важи и за сармите с лозов лист, както и за десетките видове супи и ястия. Изсушените ягоди, пъпеш, сливи, кайсии и праскови хрускат като сухар, но пък вкусът им е чуден, ароматът също е запазен.

"България е една от трите държави в света, в които има школа за космическите храни. Другите са САЩ и Русия. Българският родоначалник е акад. Цветан Цветков", разказва проф. Валентин Бъчваров, директор на Института по криобиология и хранителни технологии към Селскостопанската академия.

Специалната технология максимално отстранява влагата. В изсушения продукт тя е от 2 до 5%. Това е хранителен концентрат без влага.

Ястията за Космоса трябва да са полезни, да отговарят на потребностите на космонавтите - заради стреса от ограниченото пространство в кабината на космическия кораб, заради безтегловността и намалената двигателна активност, заради шума и вибрациите, обяснява биологът проф. Любка Георгиева, която е заместник-директор на института.

Затова в менюто имало много плодове и зеленчуци, които подобряват моториката на червата. В космическата диета не се допуска свинско месо.

Месните гозби са само с телешко и птиче. В състояние на стрес холестеролът се увеличава, затова е добре месото да е сухо. Голям е дялът също на продуктите, съдържащи млечнокисели бактерии. Предимно на тази основа са кремчетата.
Прахът от кисело мляко с горски плодове например се разтваря в 250 милилитра студена вода след отварянето на пликчето.
Супите се поливат с 300 мл топла вода. В екстремни условия може прахчето просто да се изсипе в устата.

При първия полет през 1979 г. с българския космонавт Георги Иванов институтът предоставил т. нар. сувенирен пакет, който включвал изсушени плодове, ядки, лютеница. При полета на Александър Александров през 1988 г. вече има разработени над 25 вида храни (ястия, супи, десерти). В Космоса се яде по 4 пъти.

Специално консервираната храна е с 8 до 10 пъти по-ниско тегло.

За да се минимизира обемът, храните може да се смилат и да се правят на таблетки. Енергийната стойност на комплект дневно меню е от 2800 до 3200 килокалории, уточнява проф. Георгиева. Ако няма вода, таблетките се хрускат като солетки. Руснаците пък приготвяли храни и в туби.

Учените от Института по криобиология и хранителни технологии са правили космическа храна не само за астронавти. Често получават поръчки от алпинистки експедиции. От сушените блюда са яли и хората на проф. Христо Пимпирев в базата ни в Антарктида. За македонски алпинисти пък специално замразявали и сушили наденица.

Храненето в Космоса днес е доста по-различно, отколкото при полетите преди 40 г. Днес то доста повече прилича на земното. Специален диспенсер добавя топла или студена вода към пакетираните блюда или напитки на прах или паста. Те може да се подгреят във фурна с принудителна въздушна циркулация. Цялата процедура по подготовката на храната трае от 20 до 30 минути. Индивидуалните пакети се слагат във фабрично оформени гнезда на поднос, който се закрепва на стената или се държи в скута на астронавта.

И горе се хърка, но по-малко

Да се спи в безтегловност е нещо съвсем различно. В Космоса няма как да си прав или легнал - всеки се рее свободно в пространството. Все пак, когато спят, астронавтите трябва да са стабилно прикрепени към някоя от повърхностите - таван, под или стена, за да не се ударят и за да не причинят случайна авария.

На МКС има жилищен модул, оборудван със спални чували и ниши с вентилация за всеки от екипажа - нещо като боксониера, ако иска да се уедини, дори да слуша любима музика. В зависимост от предпочитанията астронавтът може да прикрепи чувала с ремък към някоя от стените, стига да не пречи на останалите. А в кораба или совалката може да спи направо на креслото - като трябва да е вързан, разбира се.

Адаптирането към сън в Космоса отнема дълго време въпреки дългогодишните тренировки, твърдят всички астронавти. Хиляди години еволюция са нагодили нашите тела и мозъци към цикличен ритъм, при който в рамките на 24 часа се редуват сън и бодърстване. А там горе класически ден и нощ няма. Космонавтите посрещат 16 изгрева и залеза на всеки 24 ч. Настъпва тотално разциклиране и дори дезориентация. Кой, кога и колко спи, е твърде индивидуален въпрос. Влияе и безтегловността.

Почти половината медикаменти, които астронавтите вземат след консултация с лекар, са хапчета за сън или успокоителни. Въпреки това в Космоса се спи по-малко, отколкото на Земята - средно 6 вместо обичайните 8-8,5 ч.

Микрофони, монтирани в спалните ниши, показват , че астронавтите хъркат, но по-малко, отколкото на Земята. Това се обяснява с безтегловността, благодарение на която въздухът преминава по-лесно през горните дихателни пътища. Ефектът на микрогравитацията дори се оказва лечебен за предразположените към сънна апнея.

Сухи тренировки за WC

Сухите тренировки на астронавтите на Земята включват и дискретна част - как се ходи до тоалетна в Космоса. Тъй като орбиталната чиния представлява сложен уред, те предварително трябва да са наясно как да го управляват правилно.
Съвременните космически тоалетни струват над 15 млн. долара. Те имат стъпенки, за които астронавтите се прикрепват, за да свършат работата си. Изходният продукт постъпва в специални тръби с вакуум, при малка нужда се ползват накрайници - за мъже или жени.

Тоалетната на практика е малка пречиствателна станция. Тя така преработва урината, че я пречиства до чиста вода, която астронавтите може да ползват. Екскрементите също минават специална преработка. Тъй като снабдяването с вода в космическите кораби е трудна работа, специални инсталации извличат жизненоважната течност даже от потта на екипажа.
Изключително досадно става, когато космическата тоалетна се повреди, както се случи преди време на МКС. Тогава на борда имаше цели 13 астронавти, които 24 часа бяха без WC, докато аварията бъде отстранена. В такива случаи, както и при “разходки” в открития Космос, които може да продължат няколко часа, се използват специални памперси със суперабсорбент. Той може да поеме до четвърт литър течност. Астронавтите задължително използват памперсите при излитане и при приземяване. Тогава космическата тоалетна е неизползваема. След сваляне памперсите се депонират в специален контейнер на борда.

Бордовата баня представлява голям цилиндър в пластмасов калъф, за да не “бяга" безтегловната вода. Астронавтът се облива с няколко струи под налягане от различни посоки. За измиване на косата се използва шампоан, който не се плакне. Накрая вакуумно устройство го изсушава. Ако излезе мокър, капчиците ще се разлетят навсякъде, а по-голямата влага може да блокира уредите.

Тъй като много астронавти живеят по няколко месеца на МКС, ако не поддържат добра хигиена и ако не сменят редовно бельото и дрехите си, на борда могат да завъдят бактерии. С тях идват и доста неприятни миризми и аромати. В Космоса бактериите се размножават бързо и лесно водят до стомашни разстройства.

Астронавтите сменят ризите, бельото и чорапите си на всеки 2 дни. В Космоса няма перални машини, затова дрехите са за еднократна употреба - старите се затварят в пластмасови торбички и се изхвърлят.

Освен за себе си екипажът трябва стриктно да се грижи и за чистотата в помещенията на МКС. Астронавтите се редуват да дежурят по чистотата, като събират боклуците от помещенията за хранене, стените и пода. Повърхностите се пръскат с течен препарат - биоцид.Остатъците от храната се изхвърлят в септичен контейнер под пода на станцията.

При секс единият е плаващ

Челници в технологиите за секс в Космоса са руснаците. Те се заемат с тях още когато Валентина Терешкова се стяга за полет. През 1975 г. обаче ги споделят с американците.

Всички техники опират до нуждата единият партньор да е застопорен, за да се предотврати разбягването (дрейфът) на двойката из капсулата. Оказва се, че най-удобно това става с т.нар. домашен халат - дреха, която покрива отчасти само гърба и се пристяга под мишниците. На една педя под тила тя има обла издатина, която съответства на вдлъбнати места в стените на капсулата, така че да се напасва с щракане за тях като копче тик-так.

Партньорът, който ще е в пасивна поза, навлича халата и се закача за стената. Другият остава свободен и плаващ. На него се пада да извършва постъпателните движения. "Пасивният" партньор обаче също свободно движи таза си.
Сексът в Космоса е невъобразим именно заради безтегловността. Тя пречи да се появи умора.

ОРБИТАЛНА СТАТИСТИКА

50 г. след историческия полет на Юрий Гагарин, открил пътя на човечеството към Вселената, в Космоса са летели около 530 души, представители на 38 страни. Някои от тях са летели по няколко пъти - това са главно руснаци и американци. 24 от тях - всичките американци, са летели извън земна орбита - до Луната и обратно. 12 от тях са стъпили на лунната повърхност, останалите само са кръжали около нашия естествен спътник. Първият човек, стъпил на Луната, е Нийл Армстронг през 1969 г. Хората с най-ранно ЕГН в Космоса са руснакът Георгий Береговой и американецът Джон Глен. Двамата са родени през 1921 г. Глен е и най-възрастният човек, летял в Космоса - при втория си полет. В няколко трагични инцидента по време на полет са загинали 18 души - 14 от тях в катастрофите с двете US совалки. (24часа)