И БАН против Бургас-Александруполис

Директори на институти към БАН излязоха с общо становище, че академията е „по-скоро против, отколкото за петролопровода Бургас-Александруполис.” Това стана на среща на учените с кметове на морските общини от Бургаска област, представители на НПО с екологична насоченост и членове на работната група, подготвила референдума за петролопровода в Бургас.

„Необходимо е да се направи детайлна експертиза, която да калкулира въздействието на този проект и по-специално икономическите щети и щетите от експлоатацията. Трябва да бъде направена и оценка на риска и някой да поеме този риск”, обясни ст.н.с.ІІ ст. д-р Вълко Бисерков, директор на Централната лаборатория по обща екология при БАН.
Според ученият, всяко едно съоръжение след време се налага да бъде демонтирано, а сумата, която трябва да се инвестират в това, е огромна.

Д-р Бисерков обясни още, че заради изчерпване на петролните залежи и преминаването към алтернативни източници на гориво, нуждата от петролопроводи в скоро време ще отпадне.

Проф. д.б.н. Димитър Пеев, директор на Института по ботаника при БАН, пък представи свои изчисления, според които при построяване на тръбопровода ще бъде погубено биоразнообразие за 60 млн. лв.

От поканените за участие в срещата градоначалници на черноморски общини се отзоваха единствено кметовете на Поморие и Созопол Петър Златанов и Панайот Рейзи, и зам.-кметът на Несебър Янаки Стоянов, информира БургасИнфо.

„От морския туризъм в републиканския бюджет влизат 2 млрд. евро годишно, които са несъизмерими с евентуалните приходи, които България ще получи от преминаването на петролопровода през нейната територия. От тръбата няма да пострадат само морските общини, а цялата страна. Вече нямаме производство, ако унищожим и туризма, ще настъпи геноцид”, категоричен бе зам.-кметът на Несебър Янаки Стоянов. Той уточни, че и в Несебър се подготвя провеждането на референдум за или против петролопровода.

„Ако доскоро имахме някакво колебание за друг вариант, вместо разтоварване чрез монобуй да се разтоварва на пристанище, сега вече се обявяваме твърдо против петролопровода“, обяви кметът на Созопол Панайот Рейзи.

„Гражданите на Поморие изразиха категорично своето мнение, че не искат съоръженията на петролопровода да бъдат разположени на територията или в близост до общината. Резултатите от референдума са изпратени до МРРБ и до проектната компания, така че са много добре известни, както на официалната власт, така и на фирмата-изпълнител. Те показват, че жителите на Поморие са разтревожени от този проект”, каза кметът на Поморие Петър Златанов.

Присъстващите се обединиха около становището, че от изграждането на петролопровода потърпевши ще бъдат не само черноморските общини, а и тези във вътрешността на страната. Кметовете заявиха категорично, че никакви инженерингови и строителни дейности по проекта не трябва да започват, преди да му бъде изготвена пълна независима експертиза, включваща екологична оценка, пълна оценка на риска, както и подробен икономически анализ.

Те обявиха, че ще сформират обща работна група, която за начало ще включва представители на ръководените от тях три общини и призоваха градоначалниците на другите морски общини от областта - Несебър, Приморско и Царево, както и кметовете на останалите общини, през които е планирано да мине тръбата, също да излязат с конкретна позиция по въпроса.
Кметът на Бургас Димитър Николов, по чиято инициатива се проведе срещата, представи на присъстващите последните варианти на карти с трасетата на тръбата и точките за разполагане на монобуйове за разтоварване на нефт в акваторията на Бургаския залив, предоставени му от Международната проектна компания "Транс Болкан Пайплайн". От тях става ясно, че буйовете ще се намират на около 7 км от Бургас и доста по-близо до Созопол, Поморие и Несебър.

Николов съобщи, че Гърция е отпуснала 1 млн. евро на Александруполис за изготвянето на независима експертна оценка.
„Ще настояваме и нашето правителство да финансира изготвянето на независима оценка за въздействието на петролопровода. Колкото повече общини изкажат мнението си, толкова по-силен ще бъде гласът ни”, обобщи Димитър Николов.