"Има едно негласно правило, че когато има знак, скоростта не се намалява до отбелязаната, защото някой може да има намерение да извърши атентат срещу автомобила с охраняемото лице. Това се практикува по цял свят".
Статистиката показва, че на година от служители на НСО се изминават около 2.5 млн. километра, отбеляза ген. Владимиров и посочи, че за същия период се регистрират едва по 3-4 катастрофи, в които те участват. В повечето случаи обаче едва една от тях е по вина на служителите на НСО.
"Шофьорите знаят, че началници са им не охраняемите лица, а тези, които управляват НСО".
Ген. Димитър Владимиров коментира също покушението върху словашкия премиер Роберт Фицо и грешките, допуснати от охраната му.
"Когато има срещи с граждани, трябва задължително да има авангард от охраната, контролиращ тези, които контактуват с министър-председателя. Такова нещо не се видя. Второ – охранителите бяха на разстояние от него.
Когато прозвучава изстрел, задължението на охраната е по най-бързия начин да свали охраняемото лице на земята. Единият охранител трябва да го покрие, а другите – да съдействат за залавяне на атентатора. Тук се получи нещо фрапиращо - четири куршума и едва тогава идва реакцията на охраната. Това са закъснели действия".
В НСО имаме два случая, при които в близост до президента Желев бяха разкрити от авангарда хора, които имат оръжие, посочи още ген. Владимиров в предаването "РадиоТочка".
Той подготвя книга, в коята ще разкаже и за други моменти, в които са спасявани от покушение високопоставени политически фигури.