"Хората, които се осигуряваха на максималния доход, бяха около 328 000, когато беше 3850 лв., сега може би ще намалеят. Статистиката показва, че главно са от секторите информационни и комуникационни технологии. И на тях се намалява разполагаемият доход, защото 40% плащат осигуровки, а и разходът за труд на работодателя, внася 60% от осигуровките, ще се увеличи", коментира тя.
Според нея въпросът е, защо не се дискутира за размера на максималния осигурителен доход и в каква връзка е с пенсията, която пак остана 3400 лв. максимално: "Максималният осигурителен доход на какви принципи се определя? Дали ще отпадни и искат ли хората от секторите с високи доходи толкова висока социална сигурност за пенсии и здраве. Много въпроси възникват, защо максималната пенсия е 3400 лв. и защо максималният осигурителен доход е 4130 лв."
Христова посочи, че това, което липсва на хората и създава чувство за неувереност и поражда страх за бъдещето е, че политиците не си правят труда да дават аргументи.
"25 млрд. лв. ни трябват за 2025 г. за пенсии, а 12 млрд. не стигат и ще ги даде държавата. Не само механизма за осъвременяване на пенсиите трябва да се постави на масата на дискусията. Трябва да се види, това ли е механизмът, защото има различни начини да се покрива осъвременяването", допълни Христова.
И посочи, че осигурителната тежест не е съвсем ниска в България. В сравнение с Европа "за осигурителната тежест сме на средно ниво".
"Трябва да се види, дали ще се посегне, да се увеличи разполагаемият доход. Отговорността е на държавата, защото има закон и е казано, че се осигуряваш и след време получаваш пенсия", каза бившият социален министър.
