Бивш USA посланик върза съда със сивата икономика

На книга българската съдебна система покрива повечето международни и европейски стандарти. Но на практика тя е тромава. Според проучванията в ЕС българите имат най-малко доверие в обществените институции, като съдебната система е на дъното. Главните причини за недоверието в нея са изключително дългите дела с непредсказуем изход дори при наличието на най-силните доказателства, а най-видните престъпници парадират с безнаказдността си. Разказва се вицът, че фигурите на организираната престъпност дори нямат нужда от добър адвокат, защото да подкупиш или сплашиш съдия е по-евтино.

Много критици смятат, че съдебната система няма да се промени без чистка на старата гвардия, която остава свързана със сивата икономика и политически интереси.

След падането на комунизма България по болезнен начин преустрои своята съдебна и законодателна система, но много от старите порядки останаха недокоснати. През петте години, предшестващи влизането в ЕС, българското правителство се хвърли да извърши много повече промени, но някои от тях не бяха добре обмислени.

Главният проблем на съдебната система е и най-тежкият за справяне - липсата на политическа воля за вземане на тежки решения. Полицията, прокурорите и съдиите обикновено играят игра, в която взаимно се сочат с пръст и се обвиняват. Обикновените българи виждат съдиите като главна спънка за присъди над известни хора.

Съдебната система е формалистична, с объркани и понякога противоречащи си възприятия и процедури. Управлението на всеки съд се основава предимно на личността и стила на ръководство на неговия председател, назначаван от Висшия съдебен съвет (ВСС) за 5 г. В система от съдилища, управлявана по старшинство, е трудно да бъдат намерени по-млади и по-реформистки настроени съдии. Изключително трудно е да се прочисти системата от хората от старата гвардия, които след петгодишна служба като съдии са бетонирани и не може да бъдат сменени, докато не подадат оставка, не се пенсионират на 65 г., не бъдат уволнени за престъпна дейност, неспособност да си изпълняват задълженията или уронван на престижа на съдебната система.

През 2000-2008 г. броят на съдиите се увеличи с 15% и достигна ниво, сравнимо с това в другите страни от ЕС. Много често съдиите обаче имат неадекватно обучение или минало. Понякога назначенията зависят повече от личните и политическите връзки. Въпреки увеличаването на съдиите процентът на приключилите дела остана статичен. Нещата се утежняват от недостига на зали и неравномерното разпределение на делата. Предимно формалистичният НПК означава, че всеки обвиняем с относително компетентна защита може да избегне присъда.

Твърде често съдиите отстъпват пред исканията на защитата за отлагане на заседанията.

Пример за това е случаят с братя Маргини, арестувани в навечерието на влизането в ЕС за поръчкови убийства. След 18 отлагания заради предполагаеми болести те продължават да се радват на живота под гаранция. Най-честите оправдания за отлаганията са отсъствия на адвокати, нередности при призоваването и многобройните искания за експертизи.

Появи се нова практика - наблюдение на съдебните процедури и броене на отлаганията на делото за измами с документи и еврофондове срещу Марио Николов, за чиято компания се твърди, че финансира БСП.

Проблемите преобладават и в по-леките случаи. Българските административни съдии имат влияние върху основни решения за обществения сектор. Те вземат решения за обжалвания на обществени доставки, предоставени от правителството договори за минна дейност, използване на язовири, плажове и други природни блага. Някои съдии имат лични договорки с ключови фигури на сивата икономика, които все повече навлизат в легалния бизнес. Това се подчертава от анекдотични случаи на нарушения и конфликти на интереси - участие в известни незаконни схеми, решаване на случаи, в които са замесени членове на семействата, и на случаи с бизнес партньори.

Насаме съдиите признават, че някои техни колеги вземат подкупи, но в общество, в което колегите не се двоумят да накажат колеги, те отказват да назоват имена.