Не става разправия. Той не ми отговори на въпроса. Казах, че не съм съгласен да дойда. След това чух зад мен : Стой! Спри! Мисля, че извади пистолет, тръгнах да бягам. Не мога да съм сигурен, че е е полицай. След 100 метра пресякох бул . „Васил Левски“ и влязох в градинката. Видях патрулка  и разбрах, че са полицаи. Спрях, те ме повалиха на земята и се започна с кошмара. Стъпиха  върху главата ми, започнаха да ме ритат пред десетки хора в градинката срещу Спортната палата. Имаше поне 15 свидетели . Бях ударен в слепоочието , бях мачкан с кубинките. Върху мен сядаха по двама човека. Не можех да оказвам съпротива. Дрехите ми бяха скъсани. Питаха за наркотици. Помислих, че ми правят постановка. Може да се полага полицейско насилие с цел сплашване и рекетиране  на семейството ми. Съдружник съм в много фирми, много бизнеси. Едно от нещата е , че отпускам заеми. Един от полицаите Минчев ме е викал и друг път по преписки. Няма дела срещу мен. Имаше жалби по други някакви случаи. Вкараха ме в колата. Там седна един полицай върху мен. Свърши ми въздуха. Видях смъртта в очите.  Това беше най-големият ми кошмар. Бях сигурен, че умирам. Не знам как останах жив. Полицаят продължаваше да се друса отгоре ми.  В районното ми взеха и парите. Това не е първи случай с  Първо районно. Преди 5-6 месеца ме държаха на паркинг. Подал съм сигнал в прокуратурата. Зад това нещо стоят настоящи и бивши служители на Първо районно. Искам службите да си свършат работата.