Д. Божилов за Фрог: Общинарят от Септември е печелил избори с пистолет?

Случаят щеше спокойно да мине в графата „битови инциденти“, ако от него не се набиваха на очи множество изключително сериозни факти и обстоятелства.

Лазар Влайков, селският дерибей дал пистолета на детето, се оказва, че е и председател на Общинския съвет на ГЕРБ в гр. Септември, като същият е и регионален шеф на партията. Наред с това той е имал досег с правораздаването като на два пъти е бил оневиняван. През призмата на последната случка и последвалите действия на прокуратурата това няма как да не предизвиква съмнения за предишните случаи.

По последни данни Лазар Влайков е освободен от ареста без повдигнато обвинение, респ. без взимането на мярка за неотклонение. Прокуратурата се спотайва и не взима отношение по обстоятелството, че пистолета с който са произведени изстрелите е  собственост на Влайков, което предвид тезата, че изстрелите са произведени от 6-годишно дете води към извършено самостоятелно престъпление от Влайков - чл. 338, ал. 3, във връзка с ал. 2 от НК.

Ал. 2.: Който предостави взривни вещества, ОРЪЖИЯ, боеприпаси за огнестрелни оръжия или пиротехнически изделия на лице, ненавършило 18 години, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и с глоба до пет хиляди лева.

Ал. 3.: Ако от деянията по ал. 1 и 2 са последвали причиняване на едно или повече лица на средна или тежка телесна повреда, или смърт, или значителна повреда на имот, когато деецът не е искал и не е допускал това, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Предвид изнесените факти по случая са налице предпоставките за „квалифициран“ състав, който предвижда наказание от 5 до 15 г. затвор за извършителя. Според класификацията на НК това е тежко престъпление. В закона има и още една особеност – ползваната дума „предостави“ – т.е. законодателят счита за предоставяне всяко едно действие извън правилата за съхранение на оръжие и боеприпаси, което улеснява възможността оръжието и боеприпасите да попаднат в ръцете на непълнолетен.

Производство срещу Влайков за това престъпление обаче няма. Няма и мярка.

И тук не може да не се сетим за шумно прокламираните акции на МВР и Прокуратурата като например „случая с Перата“. Обвинението срещу Перата е за едро хулиганство, за което максималното наказание е до две години лишаване от свобода (т.е. същото е със средна тежест). За сметка на това Перата бе в ареста с най-тежката мярка. Мотивът – можел да извърши и друго престъпление.

В ареста е и майка изоставила детето си в „Младост”. За това деяние закона предвижда максимална присъда от 3 г. лишаване от свобода (т.е. същото е със средна тежест). Мотивът отново е същият – опасност да не извърши ново престъпление.

В случая във Виноградец обаче са налице множество престъпления и всичките са тежки. Но там мярка няма, да не говорим, че няма и повдигнато обвинение. Прокуратурата мълчи, не предприема нищо и единственото обяснение за това е, че някой се опитва да прикрие нещо.

Явно за прокуратурата и МВР селски дерибей, който си позволява да вади заредено оръжие за щяло и нещяло не е опасност, дори и когато това е завършило със смърт. Тук резонно възниква въпросът, след като Влайков размахва пистолет по купони дали не го прави и по време на предизборните агитации на ГЕРБ като аргумент за убеждаване на гласоподаватели? Този въпрос обаче също не засяга прокуратурата.

Когато преди време Цацаров беше още кандидат за главен прокурор го бяха попитали защо има толкова много осъдителни присъди от ЕСПЧ във връзка с решения на Пловдивския съд, чиито председател беше. Тогава той отговори, че в неговия съд имат малко по-различно правосъдие. Чухме го и по време на аферата с КТБ да говори за надскачане на законите. Явно този модел успешно е пренесен в прокуратурата, защото там надскачането на закона и по-специалното правосъдие са се превърнали в константна практика. Кога в полза на Влайков, кога във вреда на Перата.

И въпреки ежедневните очевидни злоупотреби от прокуратурата с власт чрез превратно прилагане на закона и много сериозните критики към нейната работа от европейски и други органи, и въпреки мижавото одобрение на обществото, както и безспорния факт, че за 5 г. Цацаров не е успял да постигне нито една осъдителна присъда на злоупотребяващи с власт народни представители, с последните законодателни изменения му дадоха още повече безконтролна власт в ръцете.

А по-сериозното е, че според резултатите на едно скорошно проучване обществото не е наясно с исканията за незабавна съдебна реформа и одобрява предоставянето на още правомощия на главния прокурор.

Отговорът на въпроса защо е необходима реформа и то на първо място в прокуратурата е ясен – ако не искаме да сме жертви на произвола, такава реформа е жизнено необходима. И трябва да започне с отстраняването на този главен прокурор.