Гледам по телевизията репортаж за нашествието на калинки във Варна и не зная да се смея ли, или да плача.

– На нас калинките не ни пречат нищо, – казва една майка, - имам две деца, но още не са ни нахапали. И камерата с умиление показва как една калинка пълзи по детска шапчица и разперва крилца.

– Ами какво да ви кажа? Хубави са и ние им се радваме в хладината пред блока – съобщава друга варненка.

Един просветен в областта на калинките и доста брадясал мъжага обаче хвърля бомбата: – Добре е, че калинките са български – с по седем точки. Щото има едни китайски, инвазивни калинки, с по двайсетина точки, които изяждат нашите.

Това е положението, дами и господа – калинките са най-важният въпрос сега за България. И в природен, и в социален смисъл. Тяхното „намножаване“ – това е терминът – трябва да спре. Иначе като се свършат листните въшки, идва нашият ред.

Николай Милчев