Реклама / Ads
8| 3051 |29.11.2023 НОВИНИ

Болно здравеопазване: Лекари просто няма

.
Лекари просто няма. Звучи като присъда, която идва на фона на малък брой завършили висше образование в сферата на здравеопазването и голям брой хора в предпенсионна възраст в системата. 
 

Последните данни идват от Съвета за икономически анализи към Министерския съвет. Изследването показва, че България изпитва сериозен дефицит на медицински сестри, общопрактикуващи лекари и психиатри. 

 

Понастоящем образователната система успява само частично да компенсира напускането на лекари и медицински сестри, става ясно от изследването. Данни на Националния статистически институт към 2022 г. показват, че магистри в сферата на здравеопазването стават малко над 3 200 души. 

Според изследването в системата на здравеопазването не достигат близо 16.9 хил. медицински сестри. Само за област София (столица) са необходими над 2,5 хил. медицински сестри. При лекарите недостигът е от приблизително 1 000 общопрактикуващи лекари и от над 460 психиатри. България има дефицит на лекари и по вътрешни болести, и по онкология. 

 

Няма област в страната, в която медицинските сестри да са достатъчни, като само в София са необходими още над 2500, а в Пловдив – над 1400, заяви пред медиите Ралица Симеонова-Ганева, член на Съвета за икономически анализи към Министерския съвет, цитирана от БТА. 

Ако се вземе препоръчителното съотношението две медицински сестри към един лекар, за да се осигури качествена медицинска услуга, в София ще са нужни над 8 хиляди медицински сестри, а общо за страната ще са нужни 29 хиляди, което е повече отколкото сега работят в България, допълни Ганева. По думите й на регионално ниво дефицитите са много по-остри.


Акушерките в България през 2021 г. са 47,5 на 100 хиляди души население, но съотношението между броя на акушерките и броя на акушер-гинеколозите е близо 1,9:1, като то е значително по-ниско от препоръчителното от СЗО отношение 3:1, каза още Ганева. По думите ѝ това показва, че в страната ни не достигат близо две хиляди акушерки.


Между една трета и една пета от медицинските специалисти са в София. В пет области има по- висок брой на общопрактикуващи лекари на 100 хиляди души население – София, Пловдив, Плевен, Варна и Стара Загора. В областите Благоевград, Кърджали и Хасково се отчита най-голям недостиг на лекари. В 12 области има недостиг на лекари по дентална медицина, в 13 области има недостиг на акушер-гинеколози, а в девет области – на педиатри.


Единствената област, в която не липсват общопрактикуващи лекари, е Плевен, каза още Ганева. По думите й в София липсват 200 общопрактикуващи лекари, в Бургас – над 100, в Пловдив – над 70.  


Най-остър е недостигът на психиатри в София, където не достигат 90, следвана от Пловдив, където липсват около 50 психиатри, допълни Ганева. Само в област Ловеч не се отчита недостиг на психиатри, показват още данните от анализа.   


По данни на НСИ през 2022 г. една пета от практикуващите лекари са на възраст 65 и повече години, а повече от една трета от лекарите са на възраст 55-64 години, като проблемът предстои и ще се изостря, каза още Ганева. По думите й друг проблем, който се поражда заради липсата на кадри, е прекомерното натоварване на работещите в момента, което пък води до напускане на професията и трудова миграция.


Образователната система не може да компенсира напускането на медицинските специалисти. В периода 2012-2021 г. лекарите с придобита специалност „Обща медицина“ са близо 1700, като през последните години броят им намалява, а през 2021 г. те са 59, сочи още анализът. Ако има нулев отлив, за да се преодолее съществуващият недостиг, се предполага, че през следващите пет години трябва да има поне по 200 лекари, придобили специалност „Обща медицина“.


От 2014 г. броят на напускащите системата медицински сестри трайно надвишава „входящия“ поток, каза още Ганева. През 2021 г. в системата са се влели 546 медицински сестри, но са я напуснали 890, като при такава динамика недостигът на медицински сестри – от близо 17 хиляди, би могъл да се покрие след около 30 години.


Преодоляването на съществуващите дефицити е огромно предизвикателство пред държавното управление, допълни Ганева. По думите ѝ е необходимо адекватно определяне на потребностите, изработване на стратегия за развитие на човешките ресурси за следващите 30-50 години, значителни инвестиции в медицинското образование, привличане на българи, работещи или завършили медицина в чужбина, привличане на чуждестранни граждани, завършили медицина в България, добри условия на труд и добро заплащане, намаляване на натоварването на медицинските специалисти, развиване на научна дейност.  


Доц. Антон Тонев, съветник на министъра на здравеопазването, посочи, че ще предложат обособяване на професията на медицинската сестра да бъде под някаква форма на защитена професия, както и по време на първата година от университетското обучение студентите да не заплащат такса. Друго предложение, направено от доц. Тонев, е да се заплаща трудът на студентите, които се обучават като медицински сестри, по време на четвъртата година от обучението им.


Местата за специализиране сред лекарите се запълват бързо, но част от тях напускат страната, за да търсят по-добра реализация в ЕС, каза заместник-министърът  на здравеопазването проф. Илко Гетов. По думите му има „неатрактивни специалности“ - съдебна медицина, неонатология, педиатрия и др. и се обмислят различни стимули за избор на тези специализации. Две средни брутни заплати плащаме за специализацията по държавна поръчка и ще продължим да го правим, посочи още проф. Гетов. Създаваме целеви фонд за равномерно разпределение на медицинските специалисти в страната, който ще се финансира по Плана за възстановяване и устойчивост и се очаква да започне да работи до края на следващата година.


Колкото и да увеличаваме броя на местата за прием на медицински сестри, няма толкова желаещи, защото професията не е атрактивна заради системата на заплащане, допълни проф. Гетов. Докато не дадем възможност на медицинските сестри и акушерките да имат собствена практика, която да има източник на финансиране, няма как да превърнем тази професия в атрактивна, посочи той. По думите му повече от половината от завършващите медицински сестри напускат страната.


Съветът за икономически анализи, създаден с постановление на кабинета от 2023 г., поставя основите на процес на постепенно и устойчиво осигуряване на българското правителство със задълбочена академична икономическа експертиза, която да бъде отправна точка при вземането на стратегически решения за промяна в политиката.

 

ФрогНюз

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 5| 4598 |29.11.2023 Венко Сабрутев за ФрогНюз: С вето върху бюджета, президентът ще изнудва парламента - или за средства, или за власт . 6| 2933 |29.11.2023 Румънски медии: Няма да има гласуване за членството на България и Румъния в Шенген . 0| 3145 |29.11.2023 Телескопът "Джеймс Уеб" засне раждането на звезди . 0| 3077 |29.11.2023 Кой ще има право на помощи? МС определи критериите за енергийна бедност

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads