Д-р Болтаджиев: Надзорният съвет на НЗОК трябва да е без заплати

Като размер на публичните разходи (4.2% от БВП) за здравеопазване България е на едно от последните места в целия Европейски съюз. Това е основната причина за огромния размер на доплащане от страна на пациентите, който достига и надминава 50% от всички разходи и е най-висок в Европейския съюз. Предвидените в бюджета на НЗОК за 2017 година разходи няма да променят тази тъжна констатация.
           

Разходите за здравеопазване в бюджета на НЗОК, освен че са малки са и небалансирани. Процентът на разходи за лекарства е непропорционално висок и е близо 30%. Сравнителният преглед на всички здравноосигурителни системи в ЕС показва средно ниво на разходи за лекарства между 15 и 18% от всички разходи за здравноосигурителни плащания. Основната причина за това според нас, обаче не е във високите разходи за лекарства, а в прекалено ниските разходи за всички останали дейности, финансирани от НЗОК. Смятаме, че дори разходите за лекарства трябва да бъдат по-високи, включително и преди всичко за да могат да се включат повече лекарства в реимбурсните списъци на НЗОК.

НЗОК продължава да дължи на болниците над 60 милиона лева неразплатена дейност за 2015 година. Считаме, че Народното събрание следва да заложи в проекта за бюджет на НЗОК за 2017 година тази сума и да започне нейното изплащане. Това са разходи, които болниците са направили за лечението на български граждани, здравноосигурени лица и НЗОК е длъжно да ги заплати, така, както е длъжно и изплаща на болниците в страни членки на Европейския съюз за лечението на български граждани. Недопустимо е към българските болници да се поставят лимити и ограничения, а на болници в други държави да се изплаща всяка отчетена от тях сума, въпреки, че НЗОК няма абсолютно никакъв механизъм за контрол на направените там разходи.

По отношение на лимитите за болниците определени с чл. 4 от закона, изразяваме становище, че е дошъл момента за тяхната отмяна. От 1 ноември тази година в болница ще може да се влиза само с пръстов отпечатък. Това изключва и на теория и на практика отчитането на фиктивна дейност. Следователно публично огласеният мотив за въвеждането на лимити – да се спре източването на здравната каса, вече не е валиден. След като необходимостта от въвеждането на лимити на болниците е отпаднала, следва да отпаднат и самите лимити. Както правилно се изрази министър Москов, сега „Пациентът със своята идентификация нарежда на своя осигурител НЗОК да плати”. Споделяме изцяло казаното от министъра и затова НЗОК не може да откаже плащане, след като пациентът здравноосигурено лице е „наредил” такова. В тази връзка предлагаме да отпадне изцяло текстът на чл. 4 ал. 1, т. 2 от ЗБНЗОК за 2017 година. Ако това предложение бъде отхвърлено за нас ще остане основателно съмнение, че не „източването на НЗОК”, а други, скрити от обществото мотиви, са причина лимитите за болниците да продължат да съществуват.