Борбата с престъпността като игра на карти

Тази идея не е нито нова, нито ефективна, но е като мантра в борбата с престъпността. Виртуални карти като виртуалната борба.

През юли 2013 г вътрешният министър в кабинета „Орешарски” Цветлин Йовчев тържествено представи интерактивна карта за борба с престъпността. В цели 16 страници са натъпкани графики, схеми, електронни карти и т.н. От картата се прави фундаменталния извод, че най-много престъпления се извършват в София. Благодарение на тази карта по селата бе изпратена жандармерия, която да респектира бандитите.

Изпращането бе пред камери и микрофони, но ефективността от този план бе силно съмнителна. Тогава МВР назначи по програма на социалното министерство безработни охранители, станали по-известни като пъдари. След няколко месеца парите от програмата свършиха и пъдарите си отидоха тихомълком.

После кабинетът „Орешарски” падна и не можахме да разберем какъв беше ефектът от борбата с битовата престъпност по селата. В цялата тази кампанийност имаше и комични случки.

Крадци нападнаха и обраха семейство възрастни хора в дома им в плевенско село, докато жандармеристите дебнеха на входа на селото пиле да не прехвръкне.

Сега министър Бъчварова стъпва по добре отъпкания път на предшественика си Цветлин Йовчев. Освен приликите с интерактивната карта на престъпността, в която без да съм пророк от сега ще ви кажа - ще пише, че най-високата престъпност е в София, има и разлики.

Вместо пъдарите на Йовчев сега по селата ще обикалят „пенсионерите” на Бъчварова. Преспокойно може да се каже обаче, че и двамата са плагиати в борбата с престъпността с карти.

При властването на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов в сградата на ул. „Шести септември” започна - Привеждане в известност на криминалния контингент, инвентаризация на контингента, регистър на лицата, които са имали или имат (в процес на обсъждане вероятно е и „които ще имат") престъпни намерения-цитатът е на самия Цветанов. Това бе обявено пак през януари, но 2010 г. заедно с главния прокурор тогава Борис Велчев.

Нещо повече главният прокурор обещава:  До два месеца да има „регистър на лицата, които имат образувани заявителски материали, досъдебни производства и проверки. Това щяло да даде цялостна картина на престъпния контингент в България. Двамата месеца минаха и заминаха, даже минаха 7 години, но няма нито карта, нито регистър. И бандитите си ходят така неивентаризирани.

Преди 20 години - през 1995 г. в разгара на мутренските времена и гангстерските войни в които дебеловрати с ланци се стреляха и взривяваха по софийските улици, вътрешният министър в кабинета на БСП Любомир Начев, вече покойник, направи списък с имената на 3000 „лица от престъпния свят”. И с това се изчерпа борбата с престъпността. Наследниците му на поста явно нищо ново не са научили и нищо старо не са забравили.

На кого е нужна „интерактивна карта на престъпността”. Ако шефът на Н-ското РПУ научава от тази карта какви престъпления се извършват в неговия район то той трябва да бъде уволнен незабавно. И шефът на полицейската дирекция, към която е Н-ското РПУ също.

Може би пък тази карта трябва на началника на ГДБОП или на Националната полиция? Е, щом тези високопоставени шефове в МВР не знаят каква е престъпността в страната  бог да ни е на помощ.  Обикновеният гражданин, който дори вече на подава жалби за кражби в дома му,  въобще не го топли тази карта.

Не мога да си представя как някой преди да излезе от дома си прави проверка в картата на МВР през телефона си и решава: Няма да вървя по еди коя си улица, щото там са извършени шест престъпления за годината, а ще мина по ул. Х, щото там са само пет.

Всеки редови полицай ще ви каже, че борба с престъпността с карти няма как да се води. Но все пак изборите чукат на вратата и трябва да има дъвка за дъвчене и прах в очите на електората.

Няма да се учудя ако следващият вътрешен министър вместо карта реши да прави Атлас на престъпленията във всяка паланка на страната. Но това изоставените на произвола на съдбата възрастни хора по селата няма да ги стопли.

Стефан Ташев