Борис Грозовски: Руската икономика лети надолу, военното производство се задъхва, гражданите обедняват

Бюджетните приходи са много по-малко от разходите. А апетитите на служителите по сигурността и бизнесмените, близки до властта, нарастват, така че преразпределението добива криминален характер.

Икономическият наблюдател Борис Грозовски обяснява какво се случва в руската икономика и защо тя продължава да пропада. Според него икономиката се е разделила на две: Военният сектор, подхранван от гигантски бюджетни инжекции, продължава да расте за сметка на всичко останало. В същото време гражданската част на икономиката се парализира.

Спадът започна в горивно-енергийния комплекс, а от есента на 2024 г. се разпространи и в други сектори. Забавянето е причинено от високата цена на кредитите (лихвите са много високи и растат), недостига работна ръка, която изтича към военно-промишления комплекс. Силно влияят и санкциите срещу руския износ. През последните седмици се наблюдават много тежки форми на спад. Най-сериозната криза е във въгледобивната промишленост: цените се сриват; европейският пазар е затворен поради санкциите; експортната логистика е станала по-скъпа; скъпата рубла и свръхскъпите кредити са подкопали рентабилността на износа. В резултат на това производството на суровини е намаляло в целия отрасъл. Производството на въглища с е спаднало с една четвърт, а в Кузбас съкращават миньори всеки ден.

Наистина ли всичко е толкова зле с руската икономика? Да!

През 2024 г. индустрията е понесла загуба от 113 милиарда рубли, 27 въгледобивни компании са в състояние на фактически банкрут, петдесет са спрени или са на прага на фалит. Поради санкциите, въгледобивните компании не получават вносно минно оборудване. Правителството е предоставило субсидии на индустрията, но те не решават нищо: тарифата на Руските железници при сегашното ценово ниво прави износа нерентабилен. Руските железници не искат да загубят 140 милиарда рубли, като дават отстъпки на въгледобивните компании, а бюджетът не е готов да компенсира тази сума. А и не може. Не само въгледобивните компании се нуждаят от помощи. Инженерите от водноелектрическия сектор, страдащи от загуби и дългове, също искат огромни компенсации, за да избегнат фалит. Металурзите допълват картината от проблеми: световните цени са паднали, производството на стомана е спаднало с 5%. Вътрешното потребление е намаляло с 13%, според Северстал. Производителите на стомана се оплакват от спада на рентабилността на износа. Ситуацията се утежнява от санкциите, скъпата рубла и митата на Тръмп (от 4 юни Тръмп удвои износните мита върху стоманата и алуминия, за да защити американските производители), които водят до нарастване на вноса на китайска стомана. В резултат на това търсенето на стомана се увеличава само от руския военно-промишлен комплекс, който увеличава производството на оръжия.

Срив се забелязва и в строителството:

броят на стартираните нови проекти е намалял с 22%, а въвеждането в експлоатация на жилища и търговски обекти е намаляло с 29%, главно поради намаляване на даване на ипотеки и покачване на лихвите по пазарните жилищни кредити до космическите 32%.

Продажбите на леки автомобили са спаднали с 28%. Поради тази причина 200 дилъра вече са спрели работа. Продажбите на тежкотоварни и среднотонажни камиони са спаднали с 2,5-3 пъти, а лизингът е намалял наполовина. Това убива бранша.

Поради метеорологичните условия тази година може да се окаже тежка и за селското стопанство. Износът на зърно вече е спаднал до 17-годишно дъно. Добивът на дървен материал, производството на целулоза, дървен материал и шперплат намаляват. Традиционният път за износ към Европа е затворен. През юни, според проучвания, бизнес активността в индустрията е спаднала. Строителите, металурзите и машиностроителите с нетърпение очакват решенията на Централната банка относно ключовия лихвен процент. Но инфлацията не позволява на Централната банка да намали лихвения процент. Покачването на цените се улеснява от растежа на бюджетните разходи. И ако няма бързо намаляване на лихвения процент, активността в промишлеността и строителството ще продължи да намалява. Русия е в порочен кръг: спадът в промишлеността води до спад на бюджетните и гражданските приходи, а това причинява нов кръг на спад в промишлеността. 

Руският бюджет се нуждае от скъп петрол и евтина рубла,

за да бъдат петродоларите по-значими в рублово изражение. Тези фактори, плюс общият спад на износа поради санкциите, доведоха до рязък (с 2,6 трилиона на 8,3 трилиона рубли) спад на приходите от петрол и газ. Събирането на вътрешни данъци, включително ДДС, също изостава от плана. В същото време държавните разходи растат непрекъснато. Необходими са все повече пари за финансиране на войници по договор (до 4 трилиона тази година) и производство на оръжия. А високата ключова лихва на Централната банка (през есента на 2024 г. тя беше 15%, а през юни 2025 г. вече беше 20%) принуждава държавата да харчи повече за субсидиране на заеми за военно-промишления комплекс и ипотеки.

През последните години правителството харчи пари много хаотично: големи траншове се падат през декември-февруари, а разходите за декември са около 2,5 пъти по-високи от средномесечните. Това се дължи на авансовото финансиране на военното производство. Това води до несъразмерно нарастване на разходите и тежък спад на приходите. Става дума за 5,9 трилиона рубли повече разходи от предвидените. Пред следващите месеци те могат ще нараснат до 10 трилиона! Това води до намаления на Фонда за национално благосъстояние наполовина. Бюджетна дупка с такъв размер ще ускори инфлацията. Централната банка ще трябва да забрави за понижаването на лихвения процент, икономиката ще продължи да пропада. Този сценарий показва, че официалното изчисление е далеч от реалността. Пълното спиране на растежа на разходите през втората половина на годината би било, по думите на икономическия канал MMI, „безмилостна и кървава“ консолидация на бюджетните разходи. По-реалистичен вариант е разходите да достигнат 44-46 трилиона рубли. Това изисква сериозни икономии, елементите на които вече са видими. През 2025-2026 г. финансирането за производителите на електроника и радиоелектроника, програмите за индустриално развитие, науката, самолетостроенето, корабостроенето, енергетиката и малкия бизнес ще бъде рязко намалено. Много невоенни разходни пера ще бъдат спрени въобще. В същото време чиновниците се опитват да увеличат бюджетните приходи. Например, данъчните власти ще имат право да събират данъчни задължения от гражданите, без да се обръщат към съда.

През 2022–2025 г. Русия рязко увеличи военните си разходи. През 2026 г. Обаче това няма да е възможно: военно-бюджетният стимул вече няма да работи с обичайната си сила за увеличаване на военно-промишления комплекс и заплатите. Няма да може да се води и война без по-нататъшно увеличение на разходите. Неотдавнашните думи на Путин, че Русия може да намали военните разходи, бяха опит да убеди европейците, че не трябва да увеличават разходите за отбрана. Малцина обаче вярват на руския диктатор.

Това вече е обичайна гледка...

И започва безмилостна национализация по Ленински

Смаляващият се размер на финансови приходи разпалва апетита на служители по сигурността и бизнесмени, близки до властта, които разширяват бизнеса си за сметка на чужди активи. През последните месеци прехвърлянето на частен бизнес под държавно управление и конфискацията на имущество станаха обичайни и достигнаха рекордно ниво. Общо през последните години Русия, според оценки на изследователската агенция NSP Law, е иззела активи на стойност 3,9 трилиона рубли от собствениците. Половината от тях са национализирани през първата половина на 2025 г. Това е повече от 2,5 пъти стойността на предприятията, конфискувани през 2024 г. Само летище Домодедово, което държавата получи буквално за три дни тази зима, струва над 1 трилион рубли. През май компанията „Саянскхимпласт“ (производител на PVC) беше прехвърлена на държавата, а през юли - златодобивният холдинг „Южуралзолото“ (активи - 200 милиарда). Причините за отнемане на бизнес могат да бъдат всякакви: нарушение на процедурата по приватизация, корупция, желание за отнемане на активи от чуждестранни собственици. Обвиненията срещу собствениците на Домодедово: опитали са се да скрият гражданството си на други държави и саботират развитието на притежавания бизнес. Под ударите на национализацията са попаднали и гиганти като Челябинския електрометалургичен комбинат, ТГК – мастодонт от енергетиката, Сибирската енергокомпания, Ивановския завод за тежко машиностроене, най-големият автодилър „Ролф“, Приморската риболовна компания, агрогиганта „Южен“ и др.

Колкото повече пропада икономиката, толкова повече растат апетитите за отнемане на чужд бизнес.

Всичко това през следващите месеци неминуемо ще доведе до парализа на много места в икономиката. Това означава спад във военното производство, оттам до невъзможност за интензивни военни действия. Затова Путин бърза. Все повече го плашат и предупрежденията, идващи от Вашингтон. Европа също все по-малко се поддава на руските провокации и заплахи, а икономическата мощ на Стария континент е гаранция и за военната сила на НАТО.

Путин се страхува и от бунтове в самата Русия, когато започнат да се режат заплати и да се вдигат цени. А това ще се случи съвсем скоро.