Борисов се отказа да търси 50 бона от депутата Десислав Чуколов

Проверка на "Правен свят" установи, че след като делото е стигнало до Върховния касационен съд (ВКС) и е било допуснато касационно обжалване, неочаквано миналата седмица адвокат на Борисов е представил молба от негово име, с която премиерът се отказва изцяло от предявения иск срещу Чуколов и иска обезсилване на решенията на двете инстанции и прекратяване на делото.

Логично, при това развитие на процеса, ВКС е обезсилил двете решения, с които Чуколов беше осъден и делото е прекратено, като Борисов повече не може да предявява същия иск срещу депутата.

Делото беше за причинени неимуществени вреди. Премиерът го заведе, тъй като се почувствал засегнат от изявление на Чуколов в предаването "Лице в лице" по Би Ти Ви на 13 ноември 2013 г. Тогава депутатът националист казал, че ако Борисов "не е на власт, мястото му е в затвора". Преди две години състав на Софийския градски съд (СГС) с председател Валерия Банкова осъди Чуколов да плати на Борисов 25 000 лева, като не уважи изцяло иска на министър-председателя до 50 000 лева.

Това обаче стори през януари т.г. състав на Софийския апелативен съд с председател и докладчик Даниела Дончева, сега ръководител на САС. Тогава съдът отчете, че обидата е публична и отправена по една от най-гледаните телевизии в популярно предаване и поради това е достигнала до неограничен и широк кръг лица, както обикновени граждани, така и политици и общественици.

"Обстоятелството, че ищецът се усеща с уронена репутация както в страната, така и в чужбина с оглед създадените широки негови контакти като политик /лидер на една от големите политически партии/ и държавник /към момента на излъчване на предаването бивш министър - председател на РБ/, което увеличава степента на преживяното негативно чувство на обида", се казва в решението на САС, с което той реши, че справедливото обезщетение за Борисов е 50 000 лева.

Развръзката по това дело, която идва в началото на президентската кампания, вероятно има отношение и с друг процес, който Борисов води за клевета, но срещу лидера на "Атака" Волен Сидеров. През лятото премиерът беше силно възмутен, че трябва да плати 35 000 лв. разноски, въпреки че е спечелил дело на три инстанции срещу Сидеров. Причината е, че съдът призна 3000 лв. неимуществени вреди при претендирани от Борисов 205 000 лв.

"Според вас правилно ли е три състава от по трима съдии, общо девет съдии да признаят, че Волен Сидеров е уронил престижа ми и е извършил престъпление, и от 180 000, през 80 000, да стигнат до 3000 лева накрая. Да го осъдят на 3000 лева, че е извършил престъпление спрямо мен и да ми наложат да платя 35 000 лева разноски. Звучи ли ви нормално това за една съдебна система?", питаше Борисов.

Тогава адвокат Марин Марковски, който защитава премиера, се закани, че няма да се стигне до плащане на такива разноски. Марковски се позова именно на делото срещу Чуколов, по което той беше осъден да плати обезщетение на Борисов и говореше за прихващане и компенсиране на въпросните суми.

Въпроси без отговор

Любопитни в казуса "Борисов-Чуколов" са мотивите, с които състав ВКС с председател и докладчик Капка Юстинияновае е допуснал изобщо касационно обжалване на делото. Това е станало с определение от 14 април. Адвокатите на депутата от "Атака" са поставили серия от въпроси, с които да обосноват касацията. ВКС обаче е видял само в един от тях основание делото да стигне до трета инстанция, защото е налице противоречие със собствената му практика.

От определението, с което е допуснато делото, става ясно, че Чуколов е попитал дали на политиците трябва да се плаща по-голямо обезщетение за непозволено увреждане, отколкото на останалите граждани.

"Какви критерии следва да прилага съдът при определяне размера на справедливо обезщетение съгласно чл. 52 ЗЗД? Следва ли съдът да обвързва размера на присъденото обезщетение с оглед личността и политическото положение на ищеца и да присъжда по-висок размер обезщетение, когато същият е видна политическа личност?", пита депутатът от "Атака". И твърди, че апелативният съд се е произнесъл по тях в разрез с практиката на ВКС. Именно заради това противоречие върховните съдии са допуснали делото за разглеждане. Но те ще останат без отговори заради прекратяването на делото.