Буяр Османи определи като важно вписването на на ”българското малцинство” в Конституцията на РСМ

Буяр Османи заяви, че вписването на българско малцинство в Конституцията "ще даде насока как за изграждане на македонско-българските отношения в дългосрочен план." Той изтъкна, че РСМ поставя. Решаването на този въпрос по този начин, посочва Османи, е важно поради втората причина, а именно за продължаване на процеса на преговори за членство в Европейския съюз.

Според Османи: "Ще трябва да постигнем надпартиен консенсус, да оставим настрана интересите на ежедневната политика, да седнем и да анализираме всички аспекти за и против за конституционните промени. Уверявам ви, че и на експертно, и на политическо ниво, и на всяко друго ниво аргументите "за“ ще доминират за конституционните промени, защото те са в наш интерес.“ Министърът на външните работи говори за, както казва, културата на диалога и компромиса, чрез която европейската идея може да се разпространява в региона.

Османи заяви: "Нашата култура на компромис, култура на диалог, която за съжаление се среща все по-рядко не само в региона, но и в света, правят Северна Македония ориентир за това как европейската идея може да бъде разширена в региона“, посочва Османи.

По думите му фактът, че сега има сериозен напредък в Брюксел (в диалога Белград-Прищина), фактът, че този напредък може да получи окончателната си форма точно в Охрид, има своята символика.

Османи допълни: "Първо, заради успехите на Охридското рамково споразумение, което предлага модел как се решават етническите въпроси и това е признание за Северна Македония като важен участник в региона, т.е. като участник в стабилността и сигурността в региона, по този начин отразяващи нашата функционална междуетническа демокрация.“ Той подчерта, че "има две потенциални слаби звена, слаби точки в региона. Едната е спорът между Косово и Сърбия, а втората е Босна и Херцеговина и трудностите във функционирането на Дейтънското споразумение" и че "затварянето поне на един от тези два въпроса ще бъде значителна стъпка в крайна сметка за неговото стабилизиране, за помирение и за по-нататъшната евроатлантическа консолидация на Западните Балкани“.