Един от моряците, намиращ се на танкер, натоварен с петрол, разказва, че екипажът наблюдава експлозии в небето, докато се опитва да продължи работата си в условия на нарастваща военна опасност, пише The Guardian. 

„Когато Доналд Тръмп даде на Иран срок от 10 дни да приеме неговото предложение, си направих сметката и си казах, че може да заседнем тук. И точно това се случи“, казва морякът.

Експлозии и липса на връзка

Докато танкерът се товарел с повече от милион барела суров петрол в индустриален комплекс в Персийския залив, екипажът бил принуден временно да спре операцията. Малко по-късно, обаче, получил нареждане да я възобнови.

„В един момент нямахме GPS, нито комуникации, а на борда имаше над милион барела петрол“, разказва той.

В момента корабът е закотвен край бреговете на Дубай, а екипажът не знае кога ще може да отплава.

„Безсилни сме. Просто чакаме и се надяваме нищо да не ни удари“.

Стотици танкери блокирани

След началото на военните действия иранската Революционна гвардия заплаши да „подпали“ всеки западен танкер, който се опита да премине през Ормузкия проток.

Обикновено през този воден път преминават около 100 танкера дневно. Сега обаче корабният трафик почти е изчезнал. Застрахователните разходи са скочили рязко, а в много случаи покритието е изцяло прекратено.

Според данни на морската аналитична компания Lloyd’s List около 200 танкера са блокирани в района, заедно със стотици други кораби. Така хиляди моряци на практика се оказват заседнали в потенциална военна зона.

Вече има и жертви. Най-малко шест плавателни съда са били атакувани, а двама моряци са загинали. В сряда е съобщено и за голяма експлозия на петролен танкер край бреговете на Кувейт.

Живот в сянката на войната

На борда на танкера има повече от 20 души екипаж, включително моряци от Филипините и Индия. Един от тях е на кораба вече три месеца и е трябвало скоро да се прибере у дома в Европа.

Екипажът редовно изпраща съобщения до собственика на кораба, за да потвърди, че всички са добре. Отговорите обаче са кратки и общи.

„Получихме само стандартни съобщения за линия за психологическа помощ“, казва морякът.

Интернет връзката също е ограничена. Екипажът получава малък безплатен пакет данни, а за повече трябва да плаща.

„Най-често чета новини или пиша на близките си. Но интернетът често изчезва, защото GPS сигналът тук се заглушава – от иранците или от американците. Майка ми е ужасно притеснена“.

Психологическият натиск расте

Синдикатите на моряците също предупреждават за сериозно напрежение сред екипажите.

Генералният секретар на Международната федерация на транспортните работници Стивън Котън заявява, че организацията получава множество запитвания от моряци, които искат да напуснат региона.

„Моряците често остават невидими. Те са на първа линия, а икономиките ни зависят от тях. Но нека е ясно – те са цивилни хора“, казва той.

Проблемът е, че слизането от кораб в подобна ситуация е почти невъзможно.

„Не можеш просто да слезеш от кораба. За повечето корабособственици това е зона, в която не се влиза“, обяснява Котън.

Несигурно бъдеще

На борда има храна за около 60 дни и система за обезсоляване на морска вода. Ако кризата се проточи, може да се наложи режим на икономии.

Най-тежко обаче е психологическото напрежение. Много моряци си спомнят пандемията от COVID-19, когато хиляди от тях останаха блокирани на корабите си с месеци.

„Опитваме се да живеем нормално – някои тренират във фитнеса, гледат филми, други ловят риба вечер“, разказва морякът. „Но трябва да държим светлините минимални, за да не привличаме внимание“.

И въпреки всичко мислите му са насочени към дома.

„Когато най-после се прибера, ще изпия една много голяма и силна напитка. Но най-много искам да видя семейството си, приятелите си и домашните си любимци“, казва той.

„Има стотици хора в същата ситуация. Страхувам се, че гласът ни няма да бъде чут. А истината е, че вече има моряци, които загинаха, защото просто са били на грешното място в грешния момент“.