„Такова нещо не е имало досега“
По данни на украинските власти през последните седмици въоръжените сили на Украйна извършват почти ежедневни удари по руски военни обекти и логистична инфраструктура в Крим. Целта е полуостровът да бъде изолиран и да се затрудни снабдяването на руските войски.
Жител на Крим, пожелал анонимност от съображения за сигурност, казва пред Kyiv Independent, че подобна кампания не е имало от началото на окупацията.
„Разбирам, че освобождаването все още е далеч, но не сме имали такава надежда от 2023 г. В Крим никога досега не е имало толкова интензивна кампания срещу окупационната инфраструктура. А знаем, че това няма да спре дотук“, казва той.
По думите му хората с проукраински възгледи са притеснени, но същевременно очакват „пълен срив“ на окупационния режим и завръщането на украинската армия.
Репресиите не спират
Русия анексира Крим през 2014 г. Оттогава откритото изразяване на подкрепа за Украйна става все по-опасно.
Жителите на полуострова рискуват арест за публикации в социалните мрежи, дарения за украинската армия или публично демонстриране на украинската си идентичност.
Въпреки това много хора продължават да оказват съпротива. Някои участват в дейността на партизанското движение „Атеш“, което събира разузнавателна информация и подпомага украинските сили.
Заместник-министърът на външните работи на Украйна Евгений Перебийнис заяви, че хиляди украински граждани вече повече от 12 години живеят под окупация, ежедневно са подложени на репресии и системни нарушения на правата им, но продължават да пазят своята украинска идентичност.
Той призова международната общност да не забравя и украинските политически затворници, държани в руски арести.
Стотици политически преследвания
Според Кримскотатарския ресурсен център от 2014 г. досега са документирани 520 политически мотивирани наказателни преследвания в окупирания Крим. Повече от половината от тях са срещу кримски татари.
Руските власти използват арести, обиски, съдебни процеси и дълги присъди, за да потискат всяка форма на несъгласие. Много жители напускат полуострова, но други остават, защото се грижат за възрастни роднини, нямат възможност да заминат или отказват да изоставят домовете си.
Представителят на украинския президент за Крим Олга Куришко заявява, че през последните седмици се наблюдава увеличение на политически мотивираните дела – тенденция, подобна на тази по време на украинската контраофанзива през 2023 г.
По думите ѝ е невъзможно да се оцени колко хора в Крим подкрепят Украйна, защото подобна позиция остава изключително опасна.
Недостиг на гориво, ток и вода
Украинските удари по военната инфраструктура вече оказват осезаемо влияние върху ежедневието на полуострова.
Жители съобщават за недостиг на гориво, проблеми с електрозахранването, прекъсвания на водоснабдяването, затруднени доставки на храни и замърсяване на морето.
„Няма гориво, няма ток, водата също спира, но ще издържим и ще чакаме украинската армия“, казва друг жител на Крим пред Kyiv Independent.
На 26 юни назначените от Москва власти обявиха извънредно положение в региона.
Украйна: Целта са военните обекти
От представителството на украинския президент за Крим подчертават, че украинските сили атакуват единствено руска военна инфраструктура и логистични обекти, а не цивилното население.
Според украинските власти изолирането на Крим има за цел да отслаби военните възможности на Русия и жителите на полуострова трябва да спазват указанията за безопасност по време на въздушни атаки.
Според Джени Матърс, преподавател по международна политика в британския университет в Абъристуит, обявяването на извънредно положение е най-ясното доказателство досега, че украинската кампания с дронове срещу стратегически цели в Крим и Русия дава резултат.
По думите ѝ това подкопава опитите на Кремъл да предпази руското общество и заселилите се в окупирания Крим руски граждани от реалните последици на войната срещу Украйна.
