Реклама / Ads
20| 10384 |11.06.2024 ГЛАСЪТ

Челен опит: Чрез ордени и приятели-олигарси към президентска власт и твърда ръка

.
Радев с наградени "приятели на президента"...
Путин създаде в Русия див „олигархичен капитализъм“, но го нарече „руски мир“ и алтернатива на загниващия „колективен Запад“. Обгради се с богати хора, които вече бяха сложили ръка на руските ресурси и търсеха човек, който не само да не ги преследва, но да множи техните богатства и влияние. Преди да се сдобият с определението „олигарси“, те бяха просто "кооператори" и "новите предприемачи". Много богати кооператори, признават някои от тях.
 

После, когато на съответните медии бе забранено да ги титулуват като олигарси, се роди названието „приятели на президента“. Такива станаха Игор Сечин, братята Ротенберг, Сергей Чемезов, Генадий Тимченко, Юрий Ковалчук, Алексей Милер, баща и син Шамалови, Владимир Якунин, Евгени Пригожин, Сергей Шойгу. Има още, но списъкът не е чак толкова дълъг.

 

Освен по парите и придобитата власт можете да ги познаете и по държавните награди, с които ги удостоява техният покровител Владимир Владимирович, написа преди време журналистът Олег Копцов. Защото орденът и медалът са легитимация пред обществото, която трябва да прикрие неприятни факти от личната и творческата им биография.

Така е в Русия. А у нас?

 

Преди дни президентът Румен Радев връчи орден "Стара планина" първа степен на собствениците на "Геотехмин" проф. Цоло Вутов, на "Минстрой холдинг" проф. Николай Вълканов и на "Свилоза" Красимир Дачев. Те са отличени за приноса им към икономическото развитие на България. Точка. Аплодисменти. Честито.

 

Че как иначе, това са хората, наливали с пот на челото основите на новата демократична държава. Вълканов например, се трудеше неуморно като вице-президент на „Мултигруп“, чийто собственик и негов шеф бе Илия Павлов. Същият бе застрелян тъкмо пред офиса на „Минстрой холдинг“. Кръвта, разбира се, отдавна е измита и там днес се издига билдинг за чудо и приказ… На Вълканов билдинг.

В поредица от скандали е забъркано името на Красимир Дачев. Дори бе осъден от Христо Стоичков за набеждаване, че продавал незаконно дървесина. Съмнения за начина, по който е придобил „Свилоза“ има в медии и до днес. Кое е вярно, кое митове и легенди, Дачев със сигурност знае, но едва ли ще седне да ги разказва пред обществото. На населението той дава ценни съвети, понякога го хока, наставлява и всичко това през медиите, където е чест гост. Заради хитрата усмивка и марковите дрехи, вероятно.

 

Много неща могат да се припомнят от биографиите на тези двама видни „строители на капитализма“. Вутов като че ли е пощаден от медийно внимание, с изключение на някои постъпки на сина му, но това са дребни неща.

 

Не самата награда и толкова важна – и преди тях, и след тях с орден ще се накичат хора, които едва ли заслужават тази чест. А и българското общество въобще не се вълнува от този параден акт.

По-интересно е дали тези бизнесмени, че и други като тях, не са от т.нар. „приятели на президента“? Ако той наистина има намерение след време да атакува изпълнителната власт със свой политически проект, ще са му нужни много, много средства. От бачкатори, които работят по две, че и три смени, за да изкарат по-голяма заплата, подобни средства няма как да дойдат. От учени и представители на интелигенцията - също. По „пътя на копринката“ ще бъдат търсени. Предполагаемо.

 

След поредните избори отново се заговори, че се увеличава броят на българите, които предпочитали управление на „твърдата ръка“ (помним Радевия юмрук през 2020 г.). Все по-често той защитава Русия и нейният диктатор. Затова е погледите се обръщат на Изток.

 

Влизането в парламента на партия „Величие“ и поведението на лидерите й Николай Марков и Ивелин Михайлов води до предположения, че идеята за „силна ръка“ може би е свързана с идеята за президентска република. Подобни тези вече обикалят  публичното пространство, а ИТН на Слави Трифонов открито заяви, че „има хляб“ в това нещо…

 

„Възраждане“ също си падат по модела, който дава властта в едни ръце - тези на Костадинов - и държавата зависи от могъществото, строгостта (строг, но справедлив…) и честността на дадения пръв партиен и държавен ръководител. Щом го може един подполковник като Путин, защо да не го може цял генерал като Радев?

Затова олигарсите са му нужни. И мили.

 

И не са олигарси, а заслужили строители на нова България.

 

Освен това свободен означава да взимаш сам решения за своя живот, за семейството си, в работата си. Това доста българи не обичат да правят, защото им се струва рисковано. Предпочитат някой друг да мисли вместо тях и да нарежда какво да правят, колко да получават, дали да почиват на 3 март и пр.

 

Емил Азар

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 32| 12711 |10.06.2024 По следите на вота: А сега всички гледаме тъпо. Присъди и затвор е спасението . 29| 13728 |06.06.2024 Това го запомнете: Онзи в Кремъл освен луд и лъжец, е и голям страхливец. Как се лекуват идиоти? . 49| 18308 |06.06.2024 Ако не сме в ЕС и НАТО, къде ще сме? Ползваме благата на Европа, към които други горещо се стремят, и пак сме недоволни от нея . 26| 6074 |04.06.2024 Румен Радев се нахвърли върху НАТО в стил Маша Алкаша. Защо реагираха само Пеевски и Генов? Шут за ген. Решетников!

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads
НАЙ-ЧЕТЕНИ
Реклама / Ads