„Честно казано“ за омертата, която няКОЙ пробутва на балъците като блага реформа

Прибира се Иванчо у тях и казва на майка си: – Аз знам всичко!- Ау!!! Ето ти 20 лева, само не казвай на баща си. Иванчо доволен прибира парите и отива при баща си: – Тате, аз знам всичко! – На ти 50 лева, само не казвай на майка си! Прибрал и от него парите. Решил да се пробва и с други хора. Излязъл Иванчо от къщи и видял съседа: – Аз знам всичко! Съседът се просълзил и казал:- Ела тогава и прегърни истинския си баща, сине!”

Да, този виц е брадат. И на пръв поглед няма нищо общо с темпераментните словоизлияния на министър-председателя пред Нова телевизия, в която той се държи свободно като у дома си. Обаче, ако се замислите – има и още как. Защото е простичка илюстрация как се крепи омерта – законът на мълчанието според речника на италианската мафия. Номерът е, че всеки, който има от какво да се страхува, пази гърба на другия, като си плаща да не се разкрият греховете му.

Рекетьорът става господар на ситуацията с елементарен трик. Стига му само да намекне, че държи компромат и компроматът му е в кърпа вързан. И понеже всеки си знае къде е сгазил лука, със зъби и нокти брани общата тайна. Разбира се, всичко е в името на общественото благо и добрите нрави. Всеки, който посегне на такъв нерушим съюз, моментално се превръща в дразнител. Дори във враг.

И ето че по тази линия Борисов се издаде в интервюто си. Не можа да скрие, че председателят на ВКС Лозан Панов адски го нервира. Той оправда раздразнението си с натякването за развинтените болтове на мерцедеса на НСО, в който се е возил съдията. Че скандалът с тези болтове стана за чудо и приказ, спор няма. Само че го забърка не Лозан Панов със сигнала си за произшествието, а прокуратурата с безумния си отказ да го разследва понеже болтовете се били саморазвили. Тази експертиза отприщи вълна от подигравки в интернет.

Но пък ядоса представителите на престижната автомобилна фирма. Те обвиниха подчинените на главния прокурор Цацаров, че становището им е било цензурирано в интерес на тезата им, целяща да направи за посмешище Лозан Панов. Само че Борисов вместо да прекрати опитите за поругаване на върховен съдия, ги подкрепи с демонстрации на досада и яд по негов адрес. „Стига с тия болтове! Стига с тоя Лозан Панов! Да си гледа там съда! Да не се бърка в политиката.” Така се разбра къде го стяга чепикът. Не проклетите болтове. А упорството на Панов, че въпреки позитивните промени в избора на съдии от съдии, реформата е имитация.

Защото не посяга на тоталитарния и безконтролен характер на прокуратурата и на опитите й да превърне прилагането на закона в бухалка срещу опоненти на модела КОЙ. Истерията срещу Лозан Панов, раздухвана от медиите на депутата Пеевски по тази тема, показа, че те тримата с Борисов и Цацаров са в един отбор. Дали са станали съюзници по неволя и как, е друг въпрос. Поразителна е обаче приликата им с героите от вица за малкия рекетьор Иванчо. Държат се един друг тъй здраво, сякаш си знаят бакиите. Затова залагат на омертата.

А на балъците я пробутват като прекрасна, блага, завършена реформа без изобщо да става дума за корупция. Издава ги обаче омразата срещу всеки, дръзнал да се усъмни в идилията. Балъците взеха да се усещат. Пък и на лоялността на персонажи като малкия Иванчо едва ли може да се разчита дълго. Ето какво ще гледате днес“.

Люба Кулезич, "Честно казано", БиАйТи