Членовете на Управителния съвет на ББР взимали по 30 бона месечно

Високите заплати в Управителния съвет на ББР имали и обяснение - банката не попада в обхвата на Закона за публичните предприятия и съответно не попада под неговата регулация. Точно това е причината трудовите възнаграждения в ББР да са двойно по-високи от тези в Българската народна банка.

Предприятие, работещо в сектора на тютюневата промишленост, е получило малко над една трета от всички кредити на ББР, достигнали до големи фирми, стана ясно от одита на Сметната палата. Докладът обхваща периода януари 2018 - декември 2019 г., когато принципал на банката е тогавашния икономически министър Емил Караниколов. Докладът е бил връчен служебно, защото Караниколов е “неоткриваем”. 

Според одитния орган ББР и дъщерните й дружества не са контролирани ефективно и очакваните ползи за обществото от тях не са постигнати в достатъчна степен. Посочва се и че макар че “мисията на ББР е да спомага за развитието на българската икономика, като насърчава износа и подпомага реализацията на икономическата политика на държавата по отношение на малките и средните предприятия“, “големите предприятия са обект на съществено кредитиране, като  финансови ресурси за тях представляват близо половината от кредитния портфейл на банката“.

“Голям е броят на дружествата в системата на Министерствата на икономиката. Действащите публични предприятия е 54. Само върху 10 от тях министърът на икономиката има пряк контрол - тоест е отговорен за назначаването управителите на контролните органи, приема стратегиите и бизнес плановете им, осъществява надзор върху тяхната дейност, която трябва да е общественополезна. Тези дружества трябва да се управляват ефективно при спазване стандартите за прозрачност и отчетност”, посочи пред bTV председателят на Сметната палата Цветан Цветков.

Това обаче не е било констатирано по време на проверката. По думите на Цветков не са били причинени вреди вследствие на управлението на Емил Караниколов, но то е било неефективно и не е било насочено към предмета на дейността. 

“Една държавна банка, създадена с цел да кредитира малки и средни предприятия на практика кредитира големи предприятия”, обясни председателят на Сметната палата.