COP29 и новото споразумение за климата: За Байдън е "историческо", за други - "обида"

В ранните сутрешни часове на деня делегатите на COP29 се споразумяха да предоставят годишно 1,3 трилиона долара на по-бедните държави, за да им помогнат в борбата с изменението на климата, от които около 300 милиарда долара трябва да дойдат от богатите, индустриализирани държави.

Споразумението за 300 млрд. долара за най-богатите страни е "шега" и "обида", заяви представителят на Нигерия на преговорите.

Представителят на Индия протестира, заявявайки, че не може да се съгласи с решението, тъй като ангажиментите са твърде ниски.

Критиките не могат да променят споразумението, което е в сила. Въпреки това коментарите вероятно ще бъдат вписани в протокола. Домакинът на COP29 Азербайджан бързо заключи решаващия текст, оставяйки няколко държави да се чувстват изоставени и пренебрегнати.

Представителят на Боливия изрази съжаление, че развиващите се страни са оставени сами да се справят с тежкото си положение в климатичната криза. Той заяви, че навлизаме в епоха, в която всеки ще се интересува единствено от спасяването на себе си.

Индустриализираните нации носят историческа отговорност за глобалното затопляне и затова помощта за климата не е благотворителна акция, а "правно задължение", добави той.

Световната организация за борба с изменението на климата "Грийнпийс" осъди споразумението, заявявайки, че преговарящите са отстъпили пред интересите на страните производителки на петрол.

„На хората им е писнало, разочаровани са“, заяви в изявление Джаспър Инвентор, ръководител на делегацията на "Грийнпийс" на COP29. Той нарече споразумението по-богатите държави да предоставят 300 млрд. долара на по-бедните за нуждите им, свързани с климата, "крайно недостатъчно" и добави, че той и други ще очакват КОП30, конференцията в Белем, Бразилия, следващата година, за да поправят сделката.

"Няма да се откажем", подчерта той.

Експертът по климатична политика на „Грийнпийс“ Трейси Карти отбеляза, че финансовата цел не дава никакви гаранции, че сметката няма да бъде покрита от заеми или частно финансиране, а не от "безвъзмездно публично финансиране, от което развиващите се страни отчаяно се нуждаят". Тя и други представители на "Грийнпийс" призоваха индустрията за добив на изкопаеми горива да плати.

Фред Неджу, панафрикански политически стратег на „Грийнпийс“ - Африка, направи едни от най-острите коментари, като нарече споразумението „климатичен колониализъм“. Той сравни сумата от 1,3 млрд. долара с това да предложиш на някого "пипета, за да напълни океана".

"Надявах се на по-амбициозни резултати - както по отношение на финансирането, така и на смекчаването на последиците - за да отговорим на мащаба на голямото предизвикателство, пред което сме изправени, но постигнатото споразумение осигурява основа, върху която да се надгражда", заяви генералният секретар на ООН Антонио Гутериш в публикация в "Екс".

Парите трябва да бъдат изпратени спешно, защото много силно задлъжнели развиващи се страни, засегнати от бедствия и изостанали в революцията на възобновяемата енергия, се нуждаят от тях веднага.

Американският президент Джо Байдън нарече „историческо“ споразумението за финансиране на по-бедните страни в борбата с климатичните изменения, постигнато на климатичната конференция на ООН - COP 29, в Азербайджан, предаде ДПА.

„Никой не може да спре прехода към чиста енергия, който протича понастоящем в Съединените щати“, каза още Байдън.

Според Байдън обаче постигнатото в Баку споразумение си поставя амбициозна цел в сферата на финансирането на борбата с климатичните промени.

Той изтъкна, че споразумението ще спомогне за мобилизирането на финансиране на различни нива и създаването на пазар за американски електрически автомобили и други приятелски настроени към климата продукти.

Намеквайки за избрания президент на САЩ Доналд Тръмп, който обеща да увеличи добива на петрол, щом встъпи в длъжност на 20 януари, Байдън заяви, че „макар някои да се опитват да отрекат или да забавят революцията на чистата енергия, която протича в Америка и по света, никой не може да я спре“.

COP 29 е най-голямата среща на върха за климатичните промени. В нея участват всички 198 държави, подписали рамковата конвенция на ООН за изменението на климата през 1992 г.

Тази година тя трябваше да се проведе в Баку между 11 и 22 ноември, но продължи повече от предвиденото, тъй като имаше разногласия между преговарящите при търсенето на консенсус за финансирането на борбата с климатичните изменения през следващото десетилетие.