Законопроектът, внесен от Министерския съвет, беше приет със 136 гласа „за“, четири „против“ и 10 „въздържал се“.
Промените въвеждат в българското законодателство изискванията на две директиви на Европейския съюз, свързани с обмена на информация за данъчни цели. Основната цел е да се противодейства на укриването на данъци и избягването на данъчно облагане, както и да се повиши прозрачността чрез по-ефективен обмен на информация между данъчните администрации.
С промените данъчните служби в държавите от ЕС и партньорските страни ще могат да обменят информация за лицата, които търгуват с криптоактиви, когато тя е необходима за данъчното облагане.
За целта доставчиците на услуги за криптоактиви ще трябва да се регистрират в една държава членка и да предоставят информация за клиентите и извършените от тях операции.
Според законопроекта доставчиците ще трябва да подават данни за всеки вид криптоактив, с който са извършвали сделки, прехвърляния или обмяна.
Информацията ще включва общата брутна сума от реализираните сделки, броя на изтъргуваните единици, както и броя на сделките за придобиване или продажба на криптоактиви срещу фиатни валути. Ще се отчитат и операциите, извършени изцяло с криптовалути.
Данните ще се подават електронно веднъж годишно, до 30 юни на годината, следваща тази, за която се отнасят.
Законопроектът предвижда и промени в правилата за трансферното ценообразуване, с които в българското законодателство се въвеждат стандартите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Депутатите решиха срокът за внасяне на предложения между първо и второ четене да бъде съкратен от седем на пет дни.
