Демокрация с мускули: Защо не бива да се страхувате от забраната на екстремистки партии

Въпреки това последните президентски избори в Румъния показаха, че заплахите за демокрацията могат да бъдат отблъснати и в избирателните секции.

Подобни дискусии се проведоха в САЩ преди последните избори, когато щатът Колорадо се опита да не допусне Доналд Тръмп да участва в бюлетината.

Този начин на поставяне на въпроса игнорира основното – бъдещето на конституционната демокрация, която е различна от така наречената „народна демокрация“.

Конституцията определя основните принципи на политическата система, включително гражданските и политическите права. Той регулира обхвата и границите на властта на различните клонове на управлението и установява система от проверки и баланси.

„Народната демокрация“, напротив, отрича законовите ограничения, считайки ги за пречка пред „волята на народа“.

Мао Дзедун е един от най-известните примери за такъв владетел. Той разруши правната система, обяви земевладелците, богатите, адвокатите и други „вредители“ за врагове на народа и се разправи с тях брутално.

Дали това наистина е отразявало волята на народа е голям въпрос, тъй като самият Мао се е обявил за негов единствен представител, е премахнал изборите и е управлявал чрез терор.

Адолф Хитлер е друг пример за лидер, който също се е провъзгласил за въплъщение на „волята на народа“.Той идентифицираше врагове – комунисти, дисиденти, роми, евреи – и ги унищожаваше с милиони. Въпреки това, за разлика от Мао, той не унищожи напълно правната система. То остана функционално, макар и лишено от морална основа.

Както пише Ернст Френкел, нацистка Германия е била „двойна държава“: животът на обикновените граждани е бил регулиран от закони, докато „вождът“ е управлявал без ограничения.

Ако Мао дойде на власт чрез революция, първият опит на Хитлер да завземе властта със сила доведе до неговото лишаване от свобода.

Но Хитлер си направи изводи от поражението.Той разработи план за демократично завземане на властта, а след това за унищожаване на системата отвътре.

Той трансформира Националсоциалистическата германска работническа партия (НСДАП) в движение, което систематично дискредитира институциите на Ваймарската република и оправдава нейния политически възход.

Този път планът проработи. През 1932 г. НСДАП става най-голямата партия в парламента, което легитимира бившия пучист.

Когато Хитлер е назначен за канцлер на следващата година, той бързо забранява съперничещи си партии и завършва завземането на властта, като приема скандалния Закон за извънредните правомощия.

От този момент нататък нови закони можеха да противоречат на конституцията, а международни споразумения можеха да бъдат приемани без участието на парламента. Тогава е история.

С оглед на това, следвоенната конституция на Германия – Основният закон – е създадена умишлено като „войнствена демокрация“ (термин, въведен от немския адвокат Карл Льовенщайн, който бяга от нацистите в Съединените щати).

В него е заложен принципът, че вътрешната структура на политическите партии също трябва да бъде конституционна.

Както е посочено в член 21 от германската конституция: „Партии, които чрез своите цели или поведението на своите поддръжници се стремят да подкопаят или премахнат свободния демократичен основен ред или да застрашат съществуването на Федерална република Германия, са противоконституционни.“

Така, производства срещу партия могат да бъдат инициирани от горната или долната камара на парламента, както и от правителството, но окончателното решение се взема от Конституционния съд.

Други страни също имат подобни механизми за защита на демокрацията.

Те включват наказателни членове като държавна измяна, процедури за импийчмънт на длъжностни лица, извънредни правомощия и възможността за забрана на политически партии.

Някои смятат тези механизми за изкривяване на самата идея за либерална демокрация – циничен инструмент за елиминиране на конкурентите, както наскоро го изрази новият канцлер на Германия Фридрих Мерц.

Но проблемът с този аргумент е, че конкурирането с опонентите, използващи демократични методи, е възможно само когато самите те се придържат към такива принципи.

Спортен отбор, който открито заявява готовността си да нарушава правилата и игнорира решенията на съдията, никога няма да спечели шампионската титла - независимо колко отдадени са феновете му.

Правилата налагат ограничения на играчите, за да се гарантира честна игра и легитимен резултат.

Това важи както за конституционната демокрация, така и за футбола.

Катарина Пистор

Европейска правда