Писателят Кирил Кадийски за поповете и нестинарите: И в огъня брод има! Не се напъвайте да превръщате виното във вода

Имало неприсъща за християнството тайнственост в огъня и в ритуалите, свързани с него. Че нали самият Господ Бог е най-голямата тайна, нали Той е огън, бе, расоносни пожарникари! Ако не беше така – на Синай той щеше да се яви на Мойсей, накичен като вас с енголпиета, кръстове и всякакви златни дрънкулки, а не като огън, не като неизгаряща къпина. И затова може би нестинарите са истинските вярващи в Бога. И Той им позволява, нещо повече – може би ги подтиква да минат по Него, защото Той е пътят, водещ към истината.

А и дали тия, които общуват така с огъня, не изпълняват някаква божия повеля. И дали данданията на расоносците не ще да е ревност някаква, че те не могат да служат истински Богу! И как да е инак, след като на мнозина от тях службите са други. Нека обаче не се изкушават и те да тръгнат по жаравата – рано им е още, ще се окажат и те сред огъня, но не тук и не сега. И най-вече не в тоя огън!!!

Кирил Кадийски казва, че цял живот е знаел как да върви – още като дете и на младини по нестинарската жарава, а и до днес по жарта на своя житейски и творчески път. Напук на литературните чернокапци!

Убеден съм, че и дотам ще стигнат поповете, но не е лошо да ги подсетим – има още неща за запрещение. Кукерите, мартениците, Хелоуин, разбира се, и най-вече – нищо че го има в християнския календар – Св. Трифон Зарезан. Понеже пък той си е направо Дионисий. Този, който, за да дойде по нашите земи със своите менади пресича Струма край родното ми село Ябълково, Кюстендилско (Пише го Робърт Грейвс)...

Назраве, господа попове! Синът Господен превърна водата във вино, вие не го можете - но поне не се напъвайте да превръщате виното във вода.