Първият ден от светлата седмица, без да броим първите седем години

Ето че отново един христолюбив поклонник на истината не пропуска – за кой ли път?! – да осведоми българския народ за своята персона. Поводи винаги има, но този съвсем не е за изпускане: кончината на Папа Франциск. И започва, разбира се, със себе си. Не че няма така и да зъвърши. И понеже самият е папата на писателите започва „непринудено”. Необмислени словоизлияния, ще отсъди някой незлоблив човек. Но в живота не е само словото, което се лее. И ето ти я на плисъци словесната помия:

Имах щастието да го срещна за малко.

(Сякаш става въпрос за някой от братя Аргирови, засечен в музикален магазин, в Стокхолм например. Не да бъдеш приет, нито дори да се срещнете вие двамата (в случая също не много тактично, разбира се, о не – Ти да го срещнеш!).

Случи се да бъда на една аудиенция (Като че ли това е вечеринка, купон по сегашному. На аудиенция човек има честта да бъде поканен, все едно дали от тоя, който я дава, или от вече поканени. Както става около в 24 май в резиденцията в Бояна. Иначе много неща като тия се „случват” не случайно).

Да видя папата (Тук на човек му се ще да избухне и да попита: абе, богопомазаний, света обиколи, не се ли научи, след като тук не са могли да те научат, как трябва да се държиш поне нормално, което в случая ще рече почтително. А би трабвало да знаеш, че има и протокол, поне от книгите, които си прочел, както си личи от това, което пишеш.).

Беше на количка, защото имаше проблем с коляното по това време (Така може да говори само някой количкар от Женския пазар за някой свой приятел или не дай боже близък роднина, и то само при липсата на всякаква друга възможност околните да разберат за това страдание. Но това пусто непреодолимо желание на някой все Той да е в центъра на раздумката. Какъв пропуск обаче е да не се спомене, че затрудненият в движенията свят човек вероятно извършва някои съвсем естествени неща и в подлога, но това теб едва ли би те притеснило – точно така, както и в случая с „гаджето, което сере пред теб”).

Носех му италианското издание на... (Не си дръзнал да предложиш на вниманието му... дори не си сбъднал за пореден път мечтата си да бъдеш забелязан... а си му го носил. Като че ли пред теб е Пепино – подуенския зет от Италия, за когото кварталната баня била по-ценна от един театър, чиито актьори лишили от препитание софийските теляци от времето на соца).

Подадох му го (Сякаш насреща е Стефчо Тафров по времето на неговото преби(ва)ване в Рим, където и други са му го подавали!).

Бръкнах в джоба на сакото (В случая по-недопустимо от това да си бръкнеш в носа! Когато човек си бърка в джоба точно пред когото не трябва, чудо е, ако някой швейцарец не го гръмне. То и Агджа май имаше книга. Тази простотия – ту-ту-у – удивително напомня за простащината на най-големия сред нашенските политици, който навремето се втурна към Тръмп, за да може калинката до него да го снима с телефона си. Но говазите се изпречиха на пътя му – както това прави години вече опозицията у нас – и "събитието" не се състоя.

Разменихме няколко думи.

(Слава богу, само няколко, иначе нямаше как да не разберем и това какво си е говорил домакинът с Борхес или, по-вероятното, какво мисли останалият в класиката божи наместник по въпроса за българскитя постмодернизъм. Както с един мой адаш пък било станало дума и за... корупцията в България! Та в тоя план, няма как да не се е стигнело и до литературата – днес тя като че ли повече, отколкото по времето на соца, знаем го, понеже сме го живели пустия му соц, е все по-близо до народа, до партийните повели. То може вече народ да няма, но партии дал Бог!).

С усещане за близост.

(Дали със същото усещане някой не би си помислил, че всичко става в градината на Ватикана. В Гетсиманската няма как – там Святият пролива кървав пот, а другите спят. И ти все пак си от другите.).

Такъв ще го запомня ...

(Хубаво е човек да помни, но не по-малко важно е да не забравя, че и другите помнят. И като какъв ще те запомнят! През идните години. Стига да не те забравят още през следващите седем!!!

Бонифаций VII

П П
Любезний читателю, извини нашето пространно писание, което ти е отнело, макар и четено по диагонала, повече време, отколкото е траяла срещата на блажено почившия папа Франциск с нашия нине здравствующ – дай боже още дълги години да ни радва със себе си!!! – жив класик!