Поетът Кирил Кадийски и "Полетът на разпятието"

Полетът на разпятието

Проливен дъжд. И горе, на превала,

изтръгнат дъб – все пак и него бурята успяла да го покоси! –

като че ли Мария Магдалина, вече престаряла,

нозете на Исус все още мие и бърше ги с разпуснати коси.

А кръстът все така стърчи. И ще стърчи,

че знае за какво – и за кого! – побит е. И от днес ли,

от вчера ли е тая истина жестока: още тялото не са отнесли

и вече канят се душата да разпънат. Да я проснат по очи,

да я премажат, умъртвят... О, клетници! Не знаят ли, че ако има

душата на какво да издържи – това е болката непоносима!

И как поне веднъж не я и нея достраша...

Пак пролет е. Чакал ли, вълк ли цяла нощ е

из бранището виел. Или вятърът със своя син оголен нож те

накара да трепериш пак... Бог знае откъде дошла,

и птица някаква пищи в нощта – разпятие ли долетяло,

душа ли, тръгнала да търси новото си тяло,

или побягнала от тоя свят душа...

Силният антивоенен патос, съпричастието към борбата на украинския народ против агресията, смелите философски обобщения превърнаха книгата „Новата Герника” в един от акцентите в миналогодишната книгоиздателска продукция във Франция. В отзивите в престижни френски списания се отбелязва категоричното присъствие на Кирил Кадийски в един по-глобален мащаб, самата книга е неречена шедьовър, а поетът беше избран за почетен член на „Асоциацията на писателите борци”. Професор Марияне Моландер-Бейер от Швеция пише:

... Кирил Кадийски е, мрачен и слънчев поет, с преливащ хуманизъм, с очевидна смелост, който се изправя срещу мрачните периоди на комунистическа България, като запазва чувствителните резонанси на поетичната душа. Защото първото чувство, което събужда тази поезия, е за свободата, за словото, разбира се, но също така и за гражданската позиция.