Вместо това виждаме познатата картина – официални церемонии, демонстрации, деца, строени под палещото слънце в един от най-горещите дни на годината, за да наблюдават показни акции преди посещението на министър. Никой не отрича, че обучението на децата е важно. Но ако то се превърне в декор за протокол, трудно можем да говорим за реална политика по пътна безопасност.



В същото време истинските въпроси остават без отговор. Защо жертвите отново се увеличават? Защо опасни участъци продължават да чакат обезопасяване? Защо всяка поредна трагедия предизвиква обществено възмущение, а след няколко седмици всичко започва отначало?

Статистиката не познава празници

Само през последните седмици България преживя няколко тежки инцидента. Две деветгодишни момчета и един баща загинаха на автомагистрала „Тракия“, след като тежкотоварен автомобил премина през разделителната мантинела и навлезе в насрещното платно. Ден по-късно друг камион отново премина през разделителната система на автомагистрала „Струма“. В Мездра двама младежи загубиха живота си след удар с автомобил, навлязъл в насрещното движение. Само дни по-рано четирима души загинаха при тежката катастрофа с автомобил, ударил автобус на градския транспорт на Челопешко шосе в София.

Това не са изолирани случаи. Това е поредица, която обществото вече започва да възприема като болезнено дежавю.

Данните на МВР не дават основание за оптимизъм. До 28 юни в страната са регистрирани над 2840 тежки пътнотранспортни произшествия, при които са загинали 218 души – с десетки повече спрямо същия период на миналата година.

Особено тревожни са данните за децата. До 24 юни при катастрофи вече са загинали 12 деца, а 515 са били ранени. Това означава, че средно почти три деца дневно получават травми на българските пътища. За последните пет години при пътнотранспортни произшествия живота си са загубили 142 деца, а близо 6000 са били ранени.

На този фон 29 юни не би трябвало да бъде ден за символични жестове. Би трябвало да бъде ден за сериозен разговор защо статистиката не се променя.

Човешката грешка е неизбежна. Смъртта – не

След всяка тежка катастрофа обществото с право насочва поглед към водача. Ако е карал с превишена скорост, навлязъл е в насрещното, използвал е телефон зад волана, седнал е след употреба на алкохол или наркотици или е предприел рисковано изпреварване – вината е негова и тя не подлежи на оправдание.

Но съвременната концепция за пътна безопасност отдавна не разглежда проблема единствено през поведението на водача.

Тя стъпва върху един прост принцип – човешките грешки никога няма да изчезнат напълно. Хората ще се разсейват, ще преценяват погрешно ситуацията, ще нарушават правилата умишлено от глупост или ще допускат технически пропуски.

Именно затова държавата трябва да изгради система, която максимално да ограничава последствията от тези грешки. Целта не е да се предотврати всяко нарушение – това е невъзможно. Целта е една грешка да не се превръща автоматично в смърт.

Този подход включва безопасна инфраструктура, ефективен контрол, качествено обучение на водачите, безопасни автомобили и бърза медицинска помощ след инцидент. Само когато всички тези елементи работят заедно, броят на жертвите може трайно да намалява.



Инфраструктурата също носи отговорност

Последните тежки катастрофи показаха ясно още нещо – една човешка или техническа грешка твърде често се превръща в трагедия, защото защитата по пътя не успява да ограничи последствията.

След трагедията на автомагистрала „Тракия“, при която загинаха две деца и бащата на едното от тях, експерти поставиха под съмнение не само първоначалната версия за причините за инцидента, но и ефективността на разделителната мантинела. Независимо дали разследването ще установи спукана гума, техническа неизправност или друг фактор, остава ключовият въпрос – защо тежкотоварният автомобил е успял да премине през разделителната система и да навлезе в насрещното движение.

Само ден по-късно тежкотоварен автомобил отново премина през разделителната мантинела, този път на автомагистрала „Струма“. Макар двата случая да не могат да бъдат приравнявани, приликата в механизма на инцидентите неизбежно поражда въпроса дали защитните системи по българските магистрали изпълняват предназначението си.

Именно тук се намесва ролята на инфраструктурата. Разделителните мантинели не могат да предотвратят всяка катастрофа, но са проектирани така, че да ограничат последствията от загубата на управление и да не допуснат превозното средство да навлезе в насрещното платно. Когато това не се случи, обществото има право да търси отговор не само от шофьора, но и от институциите, които проектират, изграждат и поддържат пътната инфраструктура.

Не случайно и одитът на Сметната палата отчита, че анализите на причините за тежките катастрофи не поставят достатъчен акцент върху инфраструктурните фактори. В същото време са посочени примери, че подобренията по опасни участъци – като предприетите мерки в Кресненското дефиле – могат значително да намалят броя на жертвите.

Половин милиард във фонда не означава половин милиард решения


Другият тревожен извод идва от одита на Сметната палата за управлението на Фонда за безопасност на движението.

Проверката показва, че към средата на 2025 г. във фонда са натрупани стотици милиони левове, основно от глоби, наложени чрез автоматизираните системи за контрол. Въпреки това значителна част от средствата не достигат до реални мерки за повишаване на безопасността.

Одиторите установяват, че част от средствата са използвани за дейности без пряка връзка с пътната безопасност, а при запазване на сегашния модел неизползваният ресурс може да нарасне значително през следващите години.

Това не означава, че всички средства трябва да бъдат похарчени незабавно. Означава обаче, че обществото има право да очаква ясна връзка между парите, събрани именно в името на безопасността, и реалните резултати по пътищата.

През 2024 г. България остава сред държавите в Европейския съюз с най-висока смъртност по пътищата – 74 загинали на един милион жители. За сравнение, в Швеция този показател е 20, в Дания – 24, а в Германия – 33. Според Сметната палата при сегашното развитие страната ни няма да постигне европейската цел за намаляване наполовина на жертвите и тежко ранените до 2030 г.

От показност към реални действия


Националният ден на безопасността на движението не се нуждае от повече сцени, шатри и демонстрации. Нуждае се от отчет.

От публичен списък на опасните участъци, които ще бъдат обезопасени през следващите месеци. От независима оценка на разделителните системи по магистралите. От публикуване на анализ защо настъпват тежките катастрофи, а не само кой е виновен. От информация колко препоръки на експертите са изпълнени и колко все още чакат. От разговор за подготовката на младите шофьори, за контрола, за инфраструктурата и за това какво реално работи.



Безопасността по пътищата не се измерва с броя на демонстрациите или официалните речи. Измерва се с броя на хората, които вечер се прибират живи у дома.

И ако на 29 юни искаме да почетем паметта на всички, които вече не могат да го направят, най-смисленото, което държавата може да покаже, не е поредната церемония. А доказателство, че до следващия 29 юни по българските пътища ще загинат по-малко хора, отколкото през този. Това е единственият показател, който има значение.