Денят на бесарабските българи – спомен за арпаджик, вино и един красив български език

В украинската част на Бесарабия разбрах (почти) всичко за арпаджика, вярдячката, съдържанието на избата, къде са най-вкусните яйца, как да се загубиш успешно, но навсякъде да ти се радват. И че на трапеза не се казва: „Не съм гладна, нахраних се“, защото после родителите се карат на „щерката“, която те е поканила, че не ядеш.

Чушмелий, отзад – езерото Ялпуг

Миналата есен гостувах на Международния фестивал за етнографско кино „ОКО“, който се проведе в Болград – сърцето на бесарабските българи. Отседнах в село Чушмелий/Криничне, на улица „Ликарняная“. Посрещнаха ме с кафе и събиране на арпаджик, изпратиха ме със спомени за цял живот.

Разхождах се в лозята, ядох грозде, шегувах се, че при още една разходка – грозде за вино няма да остане. Встрани от гроздето – кокошки. От тях са и яйцата, които ядох с домати от градината.

Животът много прилича на българските родопски и източнобългарски села. С всички се поздравяваме, сякаш се познаваме от години. Хората са работливи, във всяка къща се грижат за реколта. Цялото село Чушмелий мирише на арпаджик – цели тавани на къщи са пълни с него, чисти се по циментирани дворове и зелени площи.

Всички говорят български – разбирам го още първия ден, когато се губя около 15 пъти (ориентацията не ми е силна страна). Говорим си на български, а вярвайте – голямо говорене падна, докато най-накрая разбера къде ми е улицата. Десет човека попитах, всички на български отговарят с желание да помогнат – и бабите, и децата. Българският им обаче е един много красив – архаичен. Много симпатично е например колко много използват думата „сетне“. „Отиваме в Болград, сетне ще вървим към село“.

В двора на Болградската гимназия „Георги С. Раковски“ ученик ни поздрави: „Добър ден на всички!“. Други тийнейджъри държат да ги снимам, щракам с апарата. Влизаме в гимназията на името на Раковски, още един младеж се присъединява, казва: „Аз лепих плакатите из Болград за Международния фестивал за етнографско кино „ОКО“.

Видях и грамота от правителството на Украйна, връчена на гимназията с благодарност за усилията ѝ в популяризирането на българската култура. Украйна благодари на Болградската гимназия, която носи името на български герой, че популяризира българската култура. 

Елате в Бесарабия – независимо дали преди, или след като Украйна победи. Тук ще се чувствате като у дома, хубаво е. Пък и на арпаджика му трябва работна сила, доматите също няма сами да се изядат.

Илияна Маринкова