Митът за бебетата след Световното първенство


На 13 юли 2014 г. Германия става световен шампион след победа с 1:0 над Аржентина на финала в Рио де Жанейро. Победният гол на Марио Гьотце в 113-ата минута предизвиква масови празненства из улиците, балконите и фен зоните. Повече от 30 милиона души в Германия гледат мача по телевизията, пише Euronews.

Още преди финала саксонският експерт по семейна политика Александър Краус от Християндемократическия съюз прогнозира, че успехът ще доведе до повече бебета. Той заявява пред вестник „Билд“, че когато топката се търкаля, настроението е високо не само пред телевизора, но и в спалнята. „Голове за Германия означават бебета за Саксония“, казва той.

Подобни очаквания се появяват и след Световното първенство през 2006 г. в Германия, известно като „лятната приказка“. Страната е завладяна от футболна еуфория, а фен зоните са препълнени. Журналистката Лена Касел по-късно описва атмосферата като период на „емоционално отпускане“.

През февруари 2007 г. германски медии съобщават за препълнени курсове за бъдещи родители и натоварени родилни отделения. Болницата „Асклепиос“ в Хамбург отчита около 10% повече раждания през март 2007 г.

В Берлин ражданията през март 2007 г. се увеличават от около 2400 на 2800 в сравнение със същия месец на предходната година. Болниците от мрежата „Вивантес“ съобщават за 11% повече раждания. Кьолн регистрира със 116 повече новородени през април.



Подобни истории се появяват и през 2015 г., когато някои медии показват така наречените „бебета на Световното“, а отделни градове съобщават за ръст в раждаемостта.

Отделните случаи не доказват тенденция


Ако триумфът през 2014 г. действително беше предизвикал масова вълна от забременявания, това би трябвало да се забележи още преди ражданията — например в данните на здравните каси, продажбите на тестове за бременност или бебешки стоки.

Подобни доказателства обаче липсват. Германските здравноосигурителни фондове не откриват надеждни данни за очакван скок на раждаемостта. Производителите на тестове за бременност също не отчитат необичайно търсене. Някои магазини за бебешки стоки отбелязват по-високи продажби, но тенденцията е започнала още преди това.

Статистиката не потвърждава футболния бум


Когато през пролетта на 2015 г. идва моментът да се проверят данните, картината е различна от популярния мит. Проучване на германската информационна агенция сред общини и болници не открива необичаен скок на ражданията.

В родилното отделение на берлинската университетска болница „Шарите“ дори се раждат по-малко деца от обичайното около 40 седмици след финала. Между 4 и 6 април там са родени 14 бебета, при нормални около девет до десет раждания на ден.

И хипотезата за „бебетата на Световното“ от 2006 г. не издържа при по-широк анализ. Германската статистическа служба отчита, че през първата половина на 2007 г. са родени около 313 100 деца: малко по-малко от 313 900 през същия период на 2006 г.

Защо се появяват такива митове


Единичните увеличения в определени градове или болници могат да изглеждат впечатляващи, но не доказват национална тенденция. Например Кьолн има повече раждания през април 2007 г., но още по-високи стойности са регистрирани през 2005 г., когато няма Световно първенство.

В Берлин част от увеличението през 2007 г. се свързва и с въвеждането на новите родителски помощи, които компенсират част от загубения доход след раждане на дете и улесняват съчетаването на работа и семейство.



Какво показват научните изследвания


Изследване на Института за изследване на труда IZA анализира месечните нива на раждаемост в 50 европейски държави за период от 56 години и ги сравнява с представянето на националните отбори в 27 големи футболни турнира.

Резултатът е изненадващ: спортните успехи не водят до повече раждания. Напротив, след големи турнири се наблюдава среден спад от 2,13% в броя на ражданията девет месеца по-късно. Една от възможните причини е проста: хората прекарват времето си в стадионите, пред телевизорите или във фен зоните, а не у дома.

Подобен мит е развенчан още през 1970 г. от демографа Дж. Ричард Ъдри, който изследва твърденията за бум на ражданията след голямото спиране на тока в Ню Йорк през ноември 1965 г. Въпреки популярните истории, той установява, че раждаемостта не се различава от обичайните нива.

Защо легендата продължава да съществува


Историята за „футболните бебета“ показва колко лесно отделни случаи могат да се превърнат в устойчив мит. Препълнени родилни отделения, няколко впечатляващи месечни статистики или щастливи семейства не са достатъчни доказателства за реална демографска промяна.

През 2015 г. в Германия все пак са родени около 738 000 деца, с 3,2% повече спрямо предходната година. Учените обаче не свързват това увеличение със световната титла. Раждаемостта зависи от множество фактори: възрастта и броя на потенциалните майки, семейните политики, икономическата ситуация, регионалните особености и дългосрочните демографски тенденции.

И въпреки че статистиката не подкрепя идеята за „бебетата на Световното“, историята продължава да се появява след големите футболни турнири. Вероятно причината е, че тя съчетава спортната еуфория, чувството за общност и представата за семейно щастие в една лесна за разказване история.