Доклад на ООН: Очакват ни покачващи се морета, изчезване на ледове и свръхбури

Нашият дългогодишен навик да зареждаме атмосферата със загряващ планетата CO2 е породил множество последици, започвайки от необратимо покачване на морското равнище, според специалния доклад на Междуправителствената група по изменение на климата (IPCC).

Дори при оптимистични сценарии, при които затоплянето е ограничено до 2 градуса по Целзий, Земята вероятно ще претърпи повече от 100 пъти увеличение на щетите, причинени от свръхбури и 280 милиона души ще бъдат изселени заради покачващи се морета, се посочва в доклада.

Ледените или заснежените райони на планетата, известни като криосфера, също са подложени на затопляне, създадено от човека, като ледените покривки всяка година намаляват с повече от 400 милиарда тона, а планинските ледници – източник на прясна вода за милиарди души в Андите, Хималаите и на други места – са застрашени от местно изчезване.

От 1/3 до 99% от световните ледове също могат да се стопят до 2100 г., ако емисиите продължат да се покачват, което потенциално ще се освободи въглеродна бомба от парникови газове, според откритията.

Разрушителните промени, които вече са факт, биха могли да доведат и до постоянен спад на рибните запаси.

Научната оценка на 900 страници е четвъртият подобен на ООН за по-малко от година, като други се фокусират върху 1,5-градусовата граница, ограничаваща глобалното затопляне, състоянието на биологичното разнообразие и начина на управление на горите и глобалната хранителна система.

И четирите доклада стигат до заключението, че човечеството трябва да промени начина, по който произвежда и консумира почти всичко, за да избегне най-лошите опустошения от изменението на климата и влошаването на околната среда.

Правителствата се събират в Монако следващия месец, за да разгледат официалното резюме на новия доклад.

Окончателните насоки за политиците ще бъдат публикувани на 25 септември, твърде късно, за да бъдат разгледани от световните лидери, които се събират два дни по-рано на среща на върха, свикана от генералния секретар на ООН Антонио Гутереш, за да предприемат по-силни национални действия за справяне с кризата с климата.

Гутереш може да бъде разочарован от това, което главните световни изследователи на парникови газове поставят на масата, според експерти, проследяващи политиката за климата в Китай, САЩ, Европейския съюз и Индия.

Голямата четворка – представляваща почти 60% от глобалните емисии, базирани на изкопаеми горива – всички са изправени пред пагубни въздействия, свързани с океана и леда, но никой не изглежда подготвен, а само обявява по-амбициозни цели за пречистване от въглерод втехните икономики.

„Необратима“ промяна

Доналд Тръмп – неизявил се в климатичния сегмент на Г-7 тази седмица, иска САЩ да напуснат Парижкото споразумение и е взел под прицел климатичната политика на предшественика му Барак Обама.

Индия бързо развива слънчевата енергия, но в същото време продължава да изгражда капацитет за изгаряне на въглища.

Европейският съюз се придържа към целта за нулеви емисии в средата на века, но няколко държави-членки се бавят.

Отдавна разглеждан като лидер в областта на климата, Китай – който отделя почти толкова CO2, колкото САЩ, ЕС и Индия заедно – също изпраща смесени сигнали.

“Погледът на Пекин постоянно се отдалечава от проблемите на околната среда и по-специално от изменението на климата”, отбелязва Ли Шуо, анализатор на „Greenpeace International“, дългогодишен наблюдател на политиката в областта на климата в Китай.

Възраждането на енергията от въглища в страната и облекчаването на регулациите за замърсяване на въздуха, казва той, сочат загриженост към забавящата се икономика на Китай и нейната търговска война със САЩ.

И въпреки това всички тези държави са изправени пред много от заплахите, очертани в доклада на IPCC.

Шанхай, Нинбо, Тайчжоу и други около половин дузина големи крайбрежни градове в Китай, например, са силно уязвими за бъдещо повишаване на морското равнище, което се очаква да се вдигне с метър в сравнение с края на 20-ти век, ако емисиите на CO2 продължат да не намаляват. Мумбай и други градове по крайбрежието на Индия също са под заплаха.

“В момента в САЩ има пробиваща си път нишка, насърчавана от технооптимисти, които смятат, че можем да открием пътя към този проблем”, казва Майкъл Ман, директор на Центъра за наука на Земята в държавния университет в Пенсилвания.

“Но САЩ не са готови за метър повишаване на морското равнище до 2100 г.”, каза той за АФП. “Просто погледнете какво се случи след бурите Санди, Катрина, в Хюстън или Пуерто Рико.”

Хилядократно увеличение на щетите от наводнения

До 2050 г. много ниско разположени мегаполиси и малки островни държави ще изпитват „екстремни прояви на морското равнище“ всяка година, дори при най-оптимистичните сценарии за намаляване на емисиите, заключава докладът.

До 2100 г. се очаква “годишните щети от наводнения да се увеличат два до три пъти” или 100 до 1 000 пъти, се казва в проекта на резюмето за политиците.

Дори ако светът успее да ограничи глобалното затопляне при 2 градуса по Целзий, глобалното океанско водно равнище ще се покачи достатъчно, за да измести повече от четвърт милиард души. Докладът посочва, че това може да се случи веднага след 2100 г., въпреки че някои експерти смятат, че е по-вероятно да се случи в по-дълъг период от време.

“Дори ако броят им е 100 или 50 милиона до 2100 г., това все още е голямо разрушение и много човешки нещастия”, казва Бен Строс, главен изпълнителен директор и главен учен от Климатичната централа на американска изследователска група.

Средната повърхностна температура на Земята е нараснала с 1 градус от края на 19 век и е на път – при сегашните нива на емисии на CO2 – да се затопли с още 2 или 3 градуса до края на века.

Парижкото споразумение призовава за ограничаване на глобалното затопляне при “доста под” 2 градуса.

Повишаването на морското равнище ще се ускори бързо, преминавайки в 22 век, и “може да надвиши пъти от 3,6 милиметра годишно днес до “няколко сантиметра” годишно” – около 100 пъти повече, според доклада.

В сравнение с края на 20-ти век, моретата вероятно ще се покачат с около 43 сантиметра до 2100 г., ако глобалното затопляне е ограничено до 2 градуса и 84 см при сегашните тенденции, които биха довели до по-топъл свят с 3 до 4 градуса.

Новопоявилите се морета ще принудят всички крайбрежни региони да се адаптират, като по-вероятно е богатите нации да осигурят защита на своите морски мегаполиси, отколкото развиващите се, където по-бедните хора ще се борят с въздействията или ще се оттеглят на високи места като бежанци от климата.

В световен мащаб се предвижда от 20 до 90 процента от крайбрежните влажни зони да бъдат загубени до 2100 г. в зависимост от покачването на морското равнище.

Затопляне на моретата

Океаните не само абсорбират една четвърт от CO2, който отделяме, но също така са поели повече от 90% от допълнителната топлина, генерирана от емисиите на парникови газове от 1970 г. насам.

Без тази „морска гъба“, образно казано, глобалното затопляне вече би направило земната повърхност нетърпимо гореща за нашия вид.

Криосфера

Двете ледени покривки на Земята, разположени в Гренландия и Антарктида, намаляват средно с повече от 430 милиарда тона всяка година от 2006 г. насам, превръщайки се в основен двигател на покачването на морското равнище.

Средният годишен отток от ледниците в повечето планински райони ще достигне своя пик и ще започне да намалява до 2100 г. В световен мащаб днес повече от 2 милиарда души зависят от ледниците за питейна вода.

Предвижда се ледниците на ниска надморска височина – като в Централна Европа, Кавказ, Северна Азия, Скандинавия – да загубят повече от 80% от сегашната си маса до 2100 г.

Ако емисиите са ограничени агресивно, размразената площ може да бъде намалена до 2%.

Очаква се количествата токсичен живак и други “наследени замърсители” в питейната вода да се увеличат с топенето на ледниците и вечните ледове, които могат да съхраняват близо 800 000 тона живак – два пъти повече от количеството, открито във всички останали комбинирани среди.

Очаква се планините да загубят много снежна покривка, което ще има далечни последици за селското стопанство, енергоснабдяването и туризма. /БГНЕС

Но този „морски жест“ струва скъпо: окисляването нарушава основната хранителна верига на океана, а морските топлинни вълни – които са два пъти по-чести от 80-те години на миналия век – създават огромни мъртви зони, изчерпани откъм кислород.

В Тасманийско море например, топлинната вълна през 2015-16 г. е продължила 251 дни, причинявайки огнища от болести и крах за бизнеса с отглеждане на миди.

Като цяло, финалните резултати сочат, че моретата и океаните са станали по-топли, кисели и по-малко солени.

Честотата, интензивността и степента на морските топлинни вълни като онези, които опустошиха Големия бариерен риф в Австралия, са се увеличили. В световен мащаб коралите, от които зависи храната и защитата на половин милиард души, е малко вероятно да преживеят повърхностното затопляне с 2 градуса по Целзий над прединдустриалните нива.

Източник: БГНЕС