Доктор Милена Катошева за ФрогНюз: От обредния хляб до сурвачките- как се предават традициите на Коледа?

Коледните традиции играят ключова роля за съхраняването на българската идентичност. Как те се предават на новите поколения и каква е тяхната роля в утвърждаването на културното наследство? Съществуват ли специфични регионални различия в коледната трапеза и каква символика се крие зад тези различия?

Важен елемент от празничния дух са и коледарите – техните обичаи носят благослов и послания за здраве и благоденствие. Каква роля играят те в местните общности днес и какво е тяхното място в съвременното празнуване?

Не на последно място, бъдникът остава символ на традицията, а неговото значение варира в различните части на страната. Как тези практики и символи се вписват в богатата тъкан на зимните празници и как те преплитат по-древни вярвания с коледния дух?

В следващите редове ще потърсим отговори на тези въпроси от доктор Милена Катошева, главен асистент и уредник в Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ – БАН), за да надникнем в богатството на българските коледни традиции. 

Ето какво разказа тя каза по темата за ФрогНюз:

В наши дни, по различни причини, много хора живеят разпръснати по света. Но щом наближат празниците, човек винаги иска да се върне при близките си, там, където е родният му дом. Празникът събира семействата и около трапезата, и край коледната елха, разменят се подаръци, изпращат се честитки по вайбър, по месинджър, фейсбук… Разбира се не винаги е било така. Някога хората са живели много по-сплотено, големи фамилии заедно, а празникът е протичал по определени „правила“. Някои от тези обичаи са се загубили с времето, други са се съхранили и до днес, макар и често видоизменени. Едно обаче е сигурно – смисълът, който всички ние влагаме – надеждата за по-добра година, за здраве и за благоденствие – продължава да е водещата нишка, която кара човек всяка година, отново и отново, да повтаря онези обредни действия, с които да си „осигури“ тези добри пожелания да се сбъднат.

Коледните обичаи в традицията се предават през поколенията, освен в семейна среда, и чрез провеждането на различни инициативи от страна на музеи, на читалища, на други културни организации. Такива са и множеството образователни ателиета, посветени на тези празници, които Националният етнографски музей провежда – месене на обредни хлябове, изработка на сурвачки. Винаги тези ателиета включват и подготвена специално презентация или филм за съответната тема. Така още от малки децата се запознават с обредите и обичаите и това им помага да бъдат и у дома съпричастни на празника, да разбират значението му и се надяваме това знание да се надгражда с годините. Така се възпитава и отношение към българските традиции и спомага за съхраняване на българската идентичност. 

Хлябът заема може би най-важно място на празничната трапеза. В миналото в домовете са приготвяли три вида обредни хлябове, замесени с квас. Първият е посветен на Бога (богова пита, боговица, светец, божичняк) с изображения на кръст и с просфорни печати; вторият – на стопанството, земеделието или даден занаят, и отделно – кравайчета и колачета, предназначени за „добрите гости“ – малките коледарчета и коледарите, които ще посетят дома на празника, за да донесат в него благи вести и късмет. Приготовлението на хляба в този ден следвало специални действие – брашното се пресявало три пъти и трябвало да се прекади. Водата за замесване да е донесена от мома или млада булка, още нераждала. Водата следвало да е мълчана, неначената и цветна. После идвало ред на изписването на хляба, върху който се отразявало цялото битие на човека от едно време, всичко, с което някога си изкарвал прехраната. Изобразявала се кошарата с овцете, воловете, нивата с купните и кръстците, ралото и др. 

По традиция трапезата на Бъдни вечер трябва да включва нечетен брой постни ястия – сарми, боб чорба, печен боб, пълнени чушки, ядки, сушени плодове, жито. На трапезата се поставя също и мед, сол, чесън. Тиквата също присъства в обредите на Бъдни вечер; от нея се приготвя тиквеник, който се поставя на обредната трапеза. Виното също е сред задължителните храни на трапезата на Бъдни вечер. Народът смята, че солта, хлябът и виното са Светата Троица на човешката храна. За някакви специални различия в ястията по региони не мога да твърдя със сигурност, но знам например, че в някои региони за сармите се използва ориз, а в други – булгур.  Чувала съм също, че в смолянско не се правят сарми, а освен жито се вари още ечемик, просо и каквито изобщо зърнени култури се отглеждат в региона. 

Стародавна българска традиция е от полунощ на Бъдни вечер до сутринта на Коледа (Божѝч, Божѝк или Голяма Коледа) коледарски чети да обикалят къщите в селото, за да възвестят с песен и благослов раждането на Млада Бога. Към всеки член от семейството „добрите гости“ отправят пожелания с песен – пеят на стопанката, на младата булка, за новороденото, за момата. Знаят песни и за орача, за овчаря, за свещеника, за кмета, за кръчмаря. В песните за младите се пее за любовта и задомяването, за хубостта на момата, за юначеството на момъка. Момата дава своя „вит-превит кравай” на най-възрастния коледарин (станеника), а той благославя отново за благополучие на цялото семейство. Във всеки дом коледарите са дарявани с пара, с месо, сланина, брашно, боб, лук, вино. С тези продукти те си устройват угощение в дома на „станеника” и разпределят дарените им от момите краваи. Приемало се, че момък, който е бил коледарин, вече е годен за женене. Днес обичаят се е загубил в неговата традиционна форма, извършва се по-скоро като възстановка, но смисълът и посланията продължават да са едни и същи: да има здраве и берекет за всички! 

„Още на Малка Коледа, след като минат коледарчетата, момъкът, който вече е за женитба, или младоженякът, ако няма момък, ще се облече в празнично облекло и ще отиде в гората. Тамо ще дири да намери тригодишно дъбово дърво, церово или граница; ще го отсече и изкастри клоновете, така щото да изгледва право равно дърво. Дебелия край ще отреже с трион, а тънкия – с брадва. Дървото трябва да бъде толкова дълго, колкото да може да влезне в къщата; ако е дълго, сече се всякога, т. е. скратява се откъм тънкия край. В дома жените и момите пременени ще го посрещнат. Като влезне в двора, той ще застане на старите врата (къщните врата) и ще пита: „Славите ли млада бога?“ На това жените и момите отговарят: „Славим, славим; добре ни дошъл!“ Момъкът тогава влиза, като говори: „Язе в къщи и бог с мене!“, а другите отговарят: „Амин, дай боже!“ Той влиза в къщи, отива при огнището и слага дървото. Сега иде наред миросването на дървото, което след туй миросване става бъдняк. Миросването се извършва по тоя начин: момъкът провъртва недълбока дупка в дървото, но откъм дебелия край; в тая дупка ще се сипе зейтин, ще се тури темян и восък. Някои наместо зейтин ще турят прясно масло кравешко. След това дупката ще се затвори с клинче. Като се свърши миросването, тоя край на бъдника ще бъде увит в чисто бяло конопено или ленено платно. Предпочитали са лененото платно. Като се увие в платното, бъдникът е миросан, осветен. Сега с него има работа бабата, т.е. най-старата в къщата. Тя го зима и го гужда изправено край огнището, дето ще седи до вечерта…“

Димитър Маринов. Народна вяра и религиозни народни обичаи. София, 1914.

В Кюстендилско с бъдняка се върши следният обред. Като се отсече дървото, пази се да не падне на земята. Обикновено се отсича много дебел дъб, докаран у дома, и от него се отсича един клон. Тоя клон се вписа в къщи вечерта със залепена на него вощеиа свещ. Като го вниса, казва: „За много годни. Дошъл е Божпк, носи ни берекет във всичко: ягнета, ярета, хлебороднц ръжове, бяла пшеница, дълги овеси, големи гроздове, натегналн дървета (с плодове) “ и пр. (Баба Пена, с. Тръновлак.) В това село и в другите околни на бъдняка се казва прикладник. От прикладника правят заглавки за ралника, А от дъба, които бил отсечен и донесен тоя ден в къщата, се правят колци за плет, с които ограждат нивата, за да не могат да я обират бродници.

Самият Димитър Маринов още в началото на миналия век споменава, че „обредът или обичаят, с който бъднякът се отсичал, донасял в къщи и приготвял, е на угасване; днеска се среща много нарядко.“ Факт е обаче, че сред благопожеланията по Коледа често срещаме и до днес такива като: „Пожелавам Ви искрата на бъдника никога да не угасва в дома Ви!“

Бояна Маркова