Доктрината на Тръмп: Кой принцип стана ключов във външната политика на САЩ

Доктрините играят важна роля във външната политика на Америка. С доктрината Монро, обнародвана през 1823 г., Съединените щати декларират водещата си роля в Западното полукълбо и готовността си да попречат на други държави да създават стратегическа конкуренция в региона.

В началото на Студената война доктрината Труман осигуряваше подкрепа на САЩ за страни, борещи се срещу комунизма и съветската експанзия.

По-късно, Доктрината на Картър сигнализира, че Съединените щати няма да стоят безучастно, ако външни сили се опитат да поемат контрол над богатия на петрол регион на Персийския залив. Доктрината на Рейгън обещава подкрепа за антикомунистическите и антируските сили и държави.

Доктрината за свободата на Джордж Буш ясно заяви, че нито терористите, нито тези, които ги укриват, ще бъдат в безопасност от американски атаки.

Всички тези доктрини имаха едно общо нещо: те съобщаваха на широка световна аудитория какво Съединените щати считат за критично за своите интереси и какво са готови да направят, за да ги защитят. Те бяха предназначени да успокоят съюзниците, да възпрат противниците, да мобилизират американския апарат за сигурност и да информират обществеността.

Въпреки че не е обявена официална доктрина на Тръмп, тя започва да се оформя.

Каквото и да е името, тази доктрина означава, че САЩ вече няма да се опитват да влияят на поведението на държавите у дома.

Администрацията се въздържа от критики към турския президент Реджеп Тайип Ердоган за арестуването на основната опозиционна фигура, израелския премиер Бенямин Нетаняху, за опит да отслаби съдебната система на страната, или към унгарския премиер Виктор Орбан, който систематично подкопава демократичните институции.

Въпреки критиките на Тръмп към външната политика на руския президент Владимир Путин и икономическата политика на китайския президент Си Дзинпин, той не повдигна темата за репресиите срещу собствените им граждани.

Неговата администрация също така намали или напълно затвори редица инструменти за насърчаване на демокрацията, включително „Гласът на Америка“, Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID) и Националния фонд за демокрация (NED).

Най-близкото до публичното формулиране на новата доктрина, което Тръмп доближи, беше реч в Саудитска Арабия на 13 май. Той говори ентусиазирано за „голямата трансформация“ на страната, добавяйки, че тя „не се е случила, защото западните интервенционисти ви поучават как да живеете и как да управлявате собствените си дела…“

„През последните години твърде много американски президенти са обсебени от идеята да надникнат в душите на чуждестранни лидери и да използват външната политика на САЩ като инструмент за отмъщение за греховете им“, подчерта тогава Тръмп.

Действията на Тръмп – най-вече стремежът му към бизнес сделки с авторитарни режими в Персийския залив и далеч отвъд него – подчертават този момент.

За разлика от Рейгън, Картър, Буш, Барак Обама и Джо Байдън, Тръмп ясно заяви, че Съединените щати вече не се интересуват от насърчаване на правата на човека и демокрацията, осъждане на авторитаризма или искане за освобождаване на политически затворници.

Разбира се, подобно „безразличие“ ви позволява да избегнете определени грешки.

Доктрината „Тръмп“ увеличава вероятността авторитарните правителства да продължат да увеличават вътрешните репресии и да подкопават демокрацията – система, която освен с личните свободи, често се свързва със свободните пазари, върховенството на закона и по-малко агресивна външна политика.

Следователно, насърчаването на демокрацията не само е в съответствие с моралните ценности, но и защитава интересите на американските инвеститори и намалява риска Съединените щати да бъдат въвлечени в нови конфликти.

Освен това, новата доктрина отчуждава Съединените щати от много традиционни съюзници, повечето от които, изненадващо, са демокрации. Подобно отчуждение подкопава американското влияние в света.

Трябва да се отбележи, че способността на Съединените щати да провеждат ориентирана към свободата външна политика зависи и от спазването на демократичните стандарти в самата страна.

Никоя държава не може убедително да призовава другите към демокрация, докато подкопава основите ѝ у дома. А администрацията на Тръмп е нарушила много от нормите и практиките, които осигуряват функционирането на демокрацията, което само по себе си обезсмисля всеки опит от нея да бъде „учител“.

Никоя доктрина не е напълно последователна – по време на Студената война САЩ подкрепяха антикомунисти, като самите те не бяха демократи. И доктрината на Тръмп не е изключение. Тя има ясно изразена егоистична, дясна ориентация.

Неговата администрация критикува европейските правителства и открито симпатизира на крайнодесните сили, включително националиста Карол Навроцки, който спечели президентските избори в Полша. Въпреки намаляването на чуждестранната намеса, Тръмп е конфронтационен с Гренландия и Канада.

Но това са по-скоро изключения.

Същността на доктрината „Тръмп“ е, че антидемократичното поведение вече не е пречка за бизнеса.

Дълго време Съединените щати се опитват да променят света, понякога досадно, понякога вдъхновяващо. Тези времена отминаха – отчасти за добро, но най-вече за лошо.

Америка се е променила. Тя става все повече и повече като страните, които някога е критикувала. Това е едновременно трагично и иронично.

Ричард Хаас, почетен председател на Съвета по външни отношения, старши съветник на Centerview Partners,
Project Syndicate