Домашното насилие расте. Институциите най-накрая говорят отново за Истанбулската конвенция

Според полицейския анализ най-висок брой издадени заповеди за защита се отчита в областите Ловеч, Силистра, Разград, Смолян, Шумен, Велико Търново, Плевен, Ямбол и Перник.

Най-ниски стойности има във Видин и София-град – едва между 3% и 5% от населението.

Тези разлики, според експерти, често се дължат не на по-ниска степен на насилие, а на по-висока стигма, по-слабо доверие към институциите и липса на достатъчно услуги за подкрепа.

Транспониране на новите европейски правила

Шуманова напомни, че България има срок до 14 юли 2027 г. да въведе в националното законодателство новата европейска директива за борба с насилието над жени и домашното насилие. Тя за първи път въвежда общи стандарти в ЕС за превенция, защита и наказания.

В Министерството на правосъдието вече работи група, която подготвя промени в Закона за защита от домашно насилие и Наказателния кодекс.

Тя цитира и позиция на Европейската комисия: „В ЕС и по света всяка трета жена е подложена на сексуално насилие, включително тормоз, изнасилване, сексуална експлоатация, принудителен брак или убийство“.

Според нея присъединяването на ЕС към Истанбулската конвенция е „важна стъпка към по-безопасна среда за жени и момичета“.

Какво показват данните и защо проблемът се задълбочава

Домашното насилие в България е хроничен социален проблем, който се проявява във всички възрастови и социални групи. Междуличностната агресия, липсата на доверие в институциите и културни модели, които омаловажават насилието, остават основни фактори.

Много жертви не подават сигнал, особено в малките населени места, където страхът от стигма и икономическата зависимост от извършителя са по-силни.

Големите разлики в броя на заповедите за защита между отделните области подсказват несъответствие в работата на институциите и достъпа до услуги.

В страната има по-малко от половината от минимално препоръчвания брой убежища за жени, определен от Съвета на Европа. Това означава, че много жертви просто няма къде да отидат.

Докато ЕС въвежда по-строги правила, България има още две години, за да ги приложи, но работата едва започва. Правилната транспозиция е критична, за да има реална промяна.