Доц. Христов: Турция ще ни рекетира с бежанците заради Местан

ДПС в последните няколко години, особено след излизането в почетно председателство на Ахмед Доган, се ориентира директно към един протурски курс, социологът .

„Не че преди тези тенденции не съществуваха, но в комбинация с политиката на Главното мюфтийство, много зачестилите преки намеси на Турция във вътрешните работи на България, която и без това е с някакъв жалък остатъчен суверенитет на територия...”

Това трябва да бъде поставено в контекста на руско-турския сблъсък, свалянето на руския самолет и рязката промяна на отношенията между Русия и Турция, каза доцентът и допълни: „По казуса с Местан ясно трябва да бъде казано, че България има най-голямото турско малцинство, не само на Балканите, а в света. Българското турско малцинство благодарение на ДПС тези 25 години не се превърна във фактор, който да развали страната, както се случи с албанците в Югославия, а се превърна във фактор, благодарение на ДПС, независимо от жестоката цена, която ние платихме като общество, това означава, че отдадохме цели региони на феодално управление на ДПС – не влязохме в косовския сценарий, какъвто ни се готвеше 90-та година”.Въпреки официалното клише, че ДПС е пета колона на Анкара, това никога не е било така до идването на Местан в ръководството на партията, коментира социологът.

Според него проблемът е дошъл от второто правителство на Ердоган, когато той на гребена на икономическата и военна мощ, която Турция постигна, тръгна да реализира плана за стратегическата дълбочина на тогавашния външен министър, сега премиер, Давутоглу. Големият проблем на Турция, стратегическият й проблем е, че нейният елит се изживява като лидер на свръхсила, а те са само регионална държава и тепърва ще го разберат, допълни Иво Христов.

"Изтокът се движи от челен сблъсък между шиити и сунити. Сирия беше тренировката, кървавият полигон, където това нещо беше изпитано и след като Русия ликвидира плановете за овладяване на този плацдарм, се пристъпи към второ действие на драмата – а именно непрекъснато изостряне на отношенията между двата ключови играча в региона. Това са от една страна Иран, от друга страна Саудитска Арабия и Турция", коментира социологът.

Саудитска арабия съзнателно нагнетява ситуацията, защото тя губи стратегически в Сирия.  "Казусът в Сирия е повече от кристално ясен – там имаше огромен газов проект, който трябваше да мине през Сирия. Той беше катарско-саудитски и беше стопиран с отказа на Башар ал Асад да даде шанс на този проект. Този газопровод трябваше да мине през стратегическата сирийска територия, за да отиде в Турция, която трябваше да държи кранчето на два потока – руският и близко-източния. Турция се превръщаше в непреодолим фактор, Европа ставаше заложник. От друга страна това означаваше директен удар върху руските интереси в Европа, тъюй като това означаваше изхвърляне на „Газпром” или редуциране на дела на „Газпром” на европейския пазар, който е основен за него все още, въпреки приказките за големите сделки с Китай", смята Христов.

Няма конфликт ислям – християнство. Това е важен конфликт, но той опакова геостратегически, военни и имперски интереси. В Близкия Изток има две държави, които могат да носят етикета държава със съдържателност – едната е Турци, другата – Иран. Всичко останало са племена със знамена, допълни социологът.

Отношението на българското правителство към посочените по-горе проблеми доцентът обяви, като изчакване да мине бурята, андрешковски и без позиция.