"Средно в такива ситуации на нещо като политическа неопределеност, което не е съвсем правилно да се нарича политическа криза, разходите се увеличават между 200 и 300 милиона на година. Последните години обаче това увеличение, без да смятаме плащания по различни договори за поръчки от бюджета, това увеличение сега е може би е двойно, т.е. някъде между 400 и 600 милиона лева, което горе-долу съвпада с онова, което казвате – 300 милиона. Но това е нормално, и то е нормално, защото в крайна сметка първо имате поредица избори, като всички партии, участващи в изборите, обещават всичко на този, който е поискал нещо. Но онези, които биха гласували най-сигурно са онези, които изцяло зависят от бюджета. Те не са много хора, но това са някъде около 20% от населението, от избирателите, не от населението, от възрастните граждани. Не всички разбира се получават, само онези, които са пряко назначени от правителството най-вече", обясни той пред аудиокаста "Това е България" на "Фокус".

Какво по-добро ще свършат срещу повишените си заплати съответните служители или тяхната работа е да отидат и да гласуват?

"Такива увеличения на заплати предизборно не се увеличават с успех. Примерно има една традиция, докато имаше субсидии за тютюнопроизводители, има една традиция в предизборни години, в предизборна кампания да се увеличават тези субсидии, и те се увеличават от 3 до 6 пъти, с надеждата, че съответните избиратели и съответно партията, за която гласуват тютюнопроизводителите, например ДПС, би била добър участник в някакви коалиционни споразумения след изборите. Това нещо изчезна, след като изчезнаха субсидиите, те са донякъде нелегитимни, нелегални дори в рамките на Европейския съюз", каза доц. Станчев.