Появата на заболяванията съвпада със сезона на най-висока активност на кърлежите. Макар кърлежовият енцефалит да се среща сравнително рядко у нас, той представлява сериозна опасност, защото може да засегне централната нервна система и да доведе до възпаление на мозъка или мозъчните обвивки.
Инфекцията се причинява от вирус и протича различно при отделните хора. В много случаи заболяването преминава без оплаквания или с неспецифични симптоми, подобни на грип – повишена температура, главоболие, отпадналост и неразположение. Те обикновено се появяват между една и три седмици след ухапване от заразен кърлеж.
При част от пациентите след кратко подобрение може да настъпи втора фаза на заболяването, при която се засяга нервната система. Тогава могат да се развият тежки състояния като менингит и енцефалит. Тежките форми са сравнително редки, но в отделни случаи могат да бъдат животозастрашаващи.
Кърлежовият енцефалит се различава съществено от лаймската болест. Докато енцефалитът е вирусна инфекция, лаймската болест се причинява от бактерии и най-често се проявява с характерно разширяващо се зачервяване около мястото на ухапването.
Специалистите съветват хората, които са били ухапани от кърлеж или имат съмнение за това, да наблюдават здравословното си състояние през следващите седмици и при поява на симптоми да потърсят лекарска помощ.
За кърлежовия енцефалит няма специфично лечение, но съществуват ваксини, които се използват основно в държави от Централна и Северна Европа, където заболяването е значително по-разпространено. Те се препоръчват най-вече за хора, които пребивават продължително в райони с висок риск от заразяване.
При съмнение за инфекция специалистите препоръчват приоритетно да бъде изследван човекът, а не само отстраненият кърлеж, тъй като отрицателният или положителният резултат от изследването на паразита не отменя необходимостта от проследяване на състоянието след ухапване.
