Две години война: Гласовете от Газа след 7 октомври

Лояй Хамдан споделя пред фрийлансър на BBC в централна Газа:

„Загубихме любимите си хора, семействата, приятелите, къщите си, дори кварталите, в които живеехме. Загубихме всичко в тази война. Имаме достатъчно страдание. Няма дом или семейство, което да не е изпитало мъка.“

Халед Хамад, разселен от дома си на север, описва последните две години като „време на депресия, болка, страдание и унижение“.

„Надяваме се да се постигне сделка, която да сложи край на тази кървава вражда и да върне мира и сигурността. Искаме да върнем живота си отпреди 7 октомври, да възстановим мечтите и да изградим по-добро бъдеще за семействата си.“

Еман ал-Вахиди разказва историята на загубата на 17-годишния си син, убит след въздушен удар, и разрушенията в дома ѝ.

„Две години изглеждат като вечност. Всеки ден страхът се връща вечер. Спим заедно с децата си, обгърнати, за да се защитим. Животът ни се превърна в непрекъсната борба за оцеляване.“

Младите хора също мечтаят за връщане към нормалността. Двадесетгодишната Айат, студентка по медицина, продължава обучението си дистанционно. „Искам да ям прясно месо, да се върна в университета и да живея живота си, какъвто беше преди войната,“ казва тя.

Международни посредници провеждат косвени преговори в Шарм ел-Шейх, целящи постигане на примирие, освобождаване на заложници и гарантиране на хуманитарна помощ. Но в Газа хората остават затънали в несигурност и непрекъснат страх от нови нападения.

„Две години по-късно раните са далеч от заздравяване,“ казва Ювал Ари Нево от Международния комитет на Червения кръст.

„Хората продължават да страдат от загубата на близки и от несигурността на всекидневието. Ние не спираме да се борим за достъп до заложниците, за медицинска помощ и контакт с техните семейства.“

Гласовете от Газа са единодушни – те искат мир, сигурност и шанс да възстановят живота, изгубен преди 7 октомври.