Две речи за еврото, две Българии: Aплодисменти за Радев от БНБ, освирквания за президента

Два тона, два разказа за еврото

В официалното си изявление по повод въвеждането на еврото Димитър Радев говори за валутата не като за техническа промяна, а като за цивилизационен избор. „Еврото не е просто икономическо решение; то не е само валута. То е знак за принадлежност – че мястото ти не е в периферията, а в пространство на общи правила, доверие и отговорност“, заяви той.

Управителят на БНБ постави акцент върху идентичността и приемствеността, а не върху отказа. „Българският лев винаги е бил повече от пари… Никой не го отнема. Той просто заема своето място в разказа за страната ни“, подчерта Радев, като изрично посочи, че еврото „не прекъсва този разказ. То го продължава“.

Тези думи бяха възприети от мнозина като спокоен, уверен и обединяващ прочит на промяната – без противопоставяне, без страхова реторика, без политически внушения.

Президентската реч и линията на конфликта

В контраст, новогодишното обръщение на президента Румен Радев постави еврото в контекста на политически разрив и обществено недоволство. Държавният глава определи въвеждането на единната валута като „стратегически избор в спорен момент“ и заяви, че „отказът от националната ни валута трябваше да стане след допитване до народа“.

Радев свърза приемането на еврото с протестите от 2025 г., като каза: „Този отказ бе един от драматичните симптоми за дълбокия разрив между политическата класа и народа, който се потвърди от масовите протести в цялата страна“. По думите му „първият бюджет в евро се оказа непосилна задача“ и е „отпушил насъбралото се недоволство“.

Именно този тон – на противопоставяне и политическа оценка в момент на символичен преход – предизвика остра обществена реакция. Речта бе критикувана като разделяща и неуместна в нощта на влизането на страната в еврозоната.

Принадлежност срещу съмнение

Паралелът между двете речи е ясен. Димитър Радев говори за принадлежност, приемственост и завършен европейски път. Румен Радев – за пропуснато допитване, политическа криза и протестен вот.

Единият поставя България „вкъщи“ в Европа. Другият – в конфликт със собственото ѝ решение.

В момент, в който думите „Добре дошла, България“ се чуваха от европейските институции, двете послания очертаха не просто различни позиции, а две визии за смисъла на промяната. Реакциите на обществото показаха коя от тях в този момент звучи по-убедително.