България няма да повтори гръцкия сценарий в еврозоната, категоричен е шефът на БНБ

"Фискалната дисциплина е крайъгълен камък в нашата макроикономическа рамка вече повече от четвърт век и това не бива да се променя", изтъкна той в ексклузивен коментар за "Политико". Според него процесът на конвергенция трябва да засили, а не да отслаби дългогодишния ни ангажимент към фискална стабилност.

Предишни разширявания на еврозоната са водили до икономически бум, последван от спад в новоприети държави. Това се дължи на факта, че лихвените проценти на ЕЦБ обикновено са твърде ниски за икономики с нисък дълг и висок растеж, каквито често са новите членки, в сравнение с по-развитите западноевропейски държави.

"Макар най-яркият пример да е Гърция, икономически спадове са засягали и държави, които, като България, в миналото са имали комунистическо управление с присъщите му недоразвити финансови системи и регулации. Въпреки това страховете от дългово захранвани харчове след постигането на по-благоприятни условия за финансиране и по-лесен достъп до международните капиталови пазари са неоснователни", увери Радев.

Той отбеляза, че присъединяването към еврозоната означава възприемане на монетарна рамка, предназначена за целия валутен съюз. Решението било в укрепване на националните политики особено във фискалната и структурната сфера, за да се гарантира устойчивост в рамките на общия паричен режим.

Припомняме, миналата седмица ЕЦБ даде зелена светлина на България да стане 21-вата държава, която ще използва еврото от 1 януари 2026 г.

За да се присъедини към еврозоната, България трябваше да постигне средногодишна инфлация в периода от април 2024 г. до април 2025 г., която да е в рамките на 1.5% от инфлацията в трите страни от ЕС с най-ниска инфлация. В началото на годината инфлацията скочи до 4% на годишна база, след като изтече срокът на различни антикризисни мерки - като например освобождаване от ДДС за ресторанти, хляб и брашно. Въпреки това през април годишната инфлация се забави, най-вече по линия на административно определяните цени, като средногодишната инфлация към април възлезе на 2.7%.

Брюксел обаче отбеляза, че България все още има предизвикателства в борбата с корупцията и подобряването на съдебната независимост.

Радев вярва, че новият статут на страната няма да промени коренно нейната икономическа философия.

България се присъединява към еврозоната в момент на възможно въвеждане на дигиталното евро. Банкови асоциации из цялата зона се притесняват, че при неправилен дизайн това може да направи техните членове по-уязвими на масово изтегляне на депозити и да ограничи способността им да отпускат кредити. Това би могло да е особено проблематично за страната ни, където банките играят дори по-голяма роля във финансирането на икономиката, отколкото в повечето части на еврозоната, поради липсата на достатъчно развит вътрешен капиталов пазар.

Радев категорично отхвърли опасенията, че дигиталното евро би усложнило влизането на България в еврозоната, но отбеляза, че то въвежда "допълнително стратегическо измерение, особено в сферите на плащанията и технологиите".