”Движение за култура” сигнализира за сериозни нарушения в Плевенския театър, докато Василев е бил директор

Документите съдържат предложения за промени в наредбите за организиране на конкурси за директори на театри и културни институции, за възстановяване на статута на националните културни институти (заложен от министър проф. Ивайло Знеполски и отменен от министър проф. Стефан Данаилов), за подкрепа на националните фестивали с дълга история, както и документи, разкриващи нарушения на сегашния директор на Народния театър, свеждащ лицето на институцията до гротеска. Пуснат е и сигнал за сериозни нарушение извършени от Васил Василев, по времето, когато е бил директор на Плевенския театър.

ФрогНюз разполага с част от съдържанието на документите

Ето какво пише в тях.

Проблемът е с национална значимост. Моделът на съществуване на Народния театър е от 120 години модел за функциониране на българските културни институти.

Резултатите от порочното ръководство на Народния театър са вече видими в институциите от Калипетрово до Левочево. Начинът на управление на Народния театър води и до ситуации, поставящи под риск живота на актьорите и зрителите. На представление на спектакъла „Животът е прекрасен“ преди два дни, част от инвентара дава авария, която води до прегряване и запалване на отделни части.

В продължение на десетки минути няма кой дори да изключи подаването на На въпрос на Камен Донев за противопожарна защита, директорът отговаря, че пожарникари в театъра имало по време на комунизма (което сигурно е хубаво), а сега не (което не е ясно дали е хубаво).

Въпросът на актьора защо до края на спектакъла не се е появил пожарникар е отговорен с „Кой си ти?“. За сведение на неизвестния в това отношение Васил Василев, Камен Донев е по-известен като Камен Донев.

Един от връчените на министъра документи, описва противозаконни действия на Васил Василев в битието му на директор на Плевенския театър: Уважаеми госпожи и господа, Депозирам настоящата молба, поради съмнения за допуснати сериозни нарушения на финансовата дисциплина при получаването на държавни субсидии от Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ – Плевен в периода 2016 - 2023 г., които продължават и към днешна дата и които са напълно в разрез с целите на Закона за закрила и развитие на културата, и по-специално на правилата, регламентирани от Методиката за разпределение на средствата по чл.23а, ал.1, т.1 от същия закон.

По време за въвеждане на описаната по – долу практика, директор и представляващ Държавния културен институт Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ – Плевен е лицето Васил Василев, като има риск той да прехвърли тази практика и в Народен театър „Иван Вазов“ – София.

Поради факта, че по настоящем е директор на Културен институт от национално значение, това би довело да засягане авторитета и доброто име на институция от такъв мащаб, а и до даване на пример на другите театри, че заобикалянето на закона е позволен метод, който може да направи някой „добър мениджър“.

Молбата на "Движение за култура" е да бъде извършена обстойна, независима и компетентна проверка на отчетите за приходите от продадени билети, направени от театъра в Плевен, както и за кои постановки в периода 2016 – 2023 година са те.

Съмненията и притесненията се основават на следните факти и обстоятелства:

В Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ – Плевен, е въведена търговска практика, която противоречи на чл. 23а от Закона за закрила и развитие на културата, която основно се състои в следното:

През 2018 година, в репертоара от собствени представления на театъра в Плевен е включен емблематичния спектакъл „Вражалец“, създаден от частна театрална формация „Мелпомена“ през 2006 г.

На същият принцип в момента са представени като продукции на държавния културен институт – театъра в Плевен и още няколко постановки, които са създадени и се изпълняват от актьори, които са част от трупата на частната формация Мелпомена:

„Благородният испанец“, “Кучки“, „Жена ми се казва Борис“, “Баща ми се казва Мария“, „Перфектният домакин“. Постановката „Вражалец“ се играе от частната формация „Мелпомена“ от 2.10.2006 година, като по данни от средствата за масова информация, е представяна многократно на сцената на Театър „Сълза и смях“ в началото на съществуването си, както и в турнета в цялата страна. До 18.11.2010 година, постановката е играна 146 пъти на сцената на „Сълза и смях“.

Театрална формация „Мелпомена“ е частна формация, която е вписана в Регистъра на театралните трупи в Република България от нейния основател Георги Стоилов /починал на 12.02.2007г./. Дейността на частната театрална формация е продължена от неговия син Светлин Георгиев Стоилов, който е управител на следните търговски дружества: „Театър Мелпомена“ ЕООД, ЕИК 175164833, „Техно Арт 13“ ЕООД, ЕИК 204744639 и на „Мелпомена Груп“ ЕООД, ЕИК 202253673. Към датата на депозиране на настоящата молба, за широката общественост е посочено, че постановката е на Драматично-куклен театър „Иван Радове“ – Плевен, като нейният създател ТФ „Мелпомена“ е посочена като разпространител.

Продуцент и автор на спектакъла е ТФ „Мелпомена“, като театърът в Плевен няма никакво участие по създаване на продукта, и в него не участват щатни актьори от театъра.

Между Държавния културен институт – театъра в Плевен и ТФ „Мелпомена“ вероятно са налице търговски взаимоотношения, които очевидно не отговарят на действителната фактическа обстановка, поради факта, че ТФ „Мелпомена“ е автор на този спектакъл, а се явява агент и/или разпространител на собствената си постановка, която пък е включена като част от репертоара на държавния театър, за която последният получава субсидия.

В момента ТФ „Мелпомена“ е на международно турне с постановки, които са в афиша на Театъра в Плевен. В публично достъпните социални мрежи и от публикациите на страницата на формацията във Фейсбук прави впечатление, че никъде не фигурира името на Плевенския театър, свързано с това турне. Съществува вероятност, горепосочените постановки, които изцяло са творчески продукт на една частна театрална формация – съдържателно и по форма, да са включени в репертоара на Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ – Плевен и е възможно той да отчита продажбите на билети за тях като свои и да получава съответната държавна субсидия за това.

Тази практика нарушава изискванията на Методиката, по която се разпределят средствата от държавния бюджет към конкретните културни институти като за всеки лев от отчетения в Министерство на културата приход театърът получава субсидия от 3,50 лв.

Този финансов механизъм цели да се подпомага дейността на театрите да създават качествени собствени сценични произведения и да дава възможност на щатните актьори да се развиват и повишават своите творчески възможности, както и да се създава и развива културата в областта на сценичните изкуства, каквато е една от основните цели на Закона за закрила и развитие на културата. В чл.6 , ал.1 от Методиката за разпределяне на средствата по чл.23а , ал.1, т.1 от Закона за закрила и развитие на културата изрично е посочено кои приходи се признават за субсидиране, а именно:

“За субсидиране се признават само приходи от продадени билети за собствен музикален/театрален продукт“ /чл. 6, ал.1/. В т.1 е указано, че този продукт може да е „представление/концерт/спектакъл (драматичен, куклен, оперен, оперетен и танцов спектакъл, мюзикъл, симфоничен, камерен, хоров и многожанров концерт), създаден от държавния културен институт със собствения му творчески и технически капацитет и в съответствие с основния му предмет на дейност…“

Изискването е да се субсидират приходите от продукти, създадени от и за съответния институт. Законодателят е свързал по един неразривен начин готовия продукт /постановка/ с мястото и театъра, където е създаден, именно за да се стимулира създаването на постановки в театрите в цялата страна. Противното би означавало, че театрите ще са обикновени сгради с управители на сградния фонд и нямаше да има назначени на трудови договори актьори и всички други специалисти, които са необходими за създаването на сценично изкуство.

В нарушение на чл.4, ал.1 от Методиката, който регламентира изискването за продажба на билети, съгласно разпоредбите на Наредба No Н-18 за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, в Плевенския театър се издават фискални бонове (които са неразривна част от билета) от друго фискално устройство, което не се управлява от софтуера за продажби, за десетки представления на ТФ“Мелпомена“, играещи се от името на театъра в турне.

По този начин е нарушен чл.52з, ал.3 и ал.4 от Наредба No Н-18: (3) (Изм.- ДВ,бр.17 от2021 г.,в сила от 26.02.2021 г.) В търговски обект, в който задълженото лице е избрало да използва софтуер, включен в списъка по чл. 118, ал. 16 от ЗДДС, софтуерът задължително управлява всички работещи фискални устройства в този обект с изключение на софтуерите по чл.52а ,ал. 2 и чл.52а1, както и в случаите на тестване. (4).

Регистрираните фискални устройства в търговски обект, които се управляват от софтуера, включен в списъка по чл. 118, ал. 16 от ЗДДС, могат да се използват само като фискален принтер и не се допуска преминаването им в друг режим на работа.

Тези фискални бонове се издават около месец преди съответното представление и се изпращат в обекта в дадения град, в който се осъществява турнето.

изискате от Министерство на културата всички налични справки, досието на Театъра в Плевен, в което се съдържат подадени данни за репертоарен план за периода от 2016 до 2023 година, както и всички налични справки и приложения, които са налични във ведомството и касаят отчитането на средства и получени субсидии. Моля, съобразно компетенциите на АДФИ, да извършите необходимите проверки и ако са налице нарушения, да предприемете съответните законови мерки и задължите театъра да спазва закона, както и да наложите на виновните длъжности лица предвидените санкции.