Експерт: Борисов даде задна за чакалнята на еврозоната - гроздето е кисело или заради изборите

2. Вижда, че противниците на еврото в България вземат връх в пропагандната война и трябва да се съобрази с преобладаващите настроения на електората, защото след година има избори.

Второто обяснение е по-вероятно. То означава, че в България популизмът пробива не чрез нова антисистемна партия, а чрез овладяване на отделни сектори от дневния ред на управляващите мейнстрийм партии. А също и че Борисов е опортюнистично настроен лидер, който не рискува да разбива популистката вълна, а предпочита да се остави тя да го носи. Което е логично – все пак неговото политическо самочувствие и удоволетворение идват от това, че е харесван от хората, а не от прокарването на някаква стройна система от политики.

Интересен е и самият дебат за еврото в България. Темата изисква сериозни експертни познания, но експертното говорене няма големи шансове да пробие, защото е скучно и неразбираемо и най-вече - сложно. Обратното е с популистките послания, възбуждащи страховете на българите – достатъчно е да се споменат ключовите фрази поскъпване, печатане на пари, рухване на валутния брод, за да бъдат убити и без това крехките напъни за мислене у широката публика. Появява се и призракът на референдума, който би могъл да сложи точка на спора. Неговият изход изглежда предсказуем – при референдуми по сложни теми здравите сили винаги вземат връх над здравия разум. Особена роля в българския дебат играе фигурата на т. нар. баща на валутния борд Стийв Ханке – екстравагантен пенсионер (42-и набор е), жаден за внимание. Той не харесва еврото (все пак е американец!) и още през 1997 г. е предлагал българския лев да бъде вързан за долара, българската централна банка да остане без никаква роля, бордът да бъде регистриран в Швейцария и да се управлява от чужденец. Но валутния борд в България е конструиран по съвършено различен начин, така че Ханке не му е баща, а по-скоро мащеха. Но публиката му вярва, защото той е „чичото от Америка“. По тази логика очаквам скоро да бъде рециклиран и „професорът от Лондон“ Димитър Иванов.

В крайна сметка сюжетът с еврото може да се окаже важен кръстопът по пътя на българската евроинтеграция, която не свършва с приемането на страната в ЕС през 2007 г. Без еврото и влизането в Шенгенската зона членството в Евросъюза остава незавършено, а България ще е в периферията на Съюза.

Пламен Димитров, фейсбук