Икономистът Петър Ганев: Еврозоната предпазва да нямаме макроикономически провал като през 1997 г.

С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като уточни:

"Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически провал, какъвто имахме през 1997 г., когато се наложи да въведем валутния борд и да вържем лева за германската марка и после за единната европейска валута."

"Не е вярно, че ще загубим суверенитет, ще имаме повече инструменти за паричната политика, която провеждаме, отколкото имаме при валутен борд", поясни още той.

Специалистът коментира широко разпространения пример, че при плащане с карта в страна, използваща евро, автоматично левовете се конвертират в общата европейска валута и затова няма проблем:

"Транзакционните разходи обаче ги има, а при приемането на еврото те ще изчезнат. Тъй като представях един доклад в Брюксел и бях там преди седмици, си направих проверка - отворих си транзакциите, с които съм си купувал кафе, сметнах си курса - ами, различен е. Малка е разликата - 0,16%, но има транзакционен разход, който с влизането в еврозоната ще изчезне. Това е един плюс."

Като друг голям плюс икономистът посочи валутния риск:

"Той често е невидим, но външните наблюдатели разглеждат страната като различна от тези от еврозоната и калкулират валутен риск в своето схващане за нашата страна. Което води до другия ефект (трети плюс) - вдигане на кредитния рейтинг. Това сме го виждали във всички страни, които влязоха в еврозоната. Пише го в докладите на кредитните агенции. Те казват: "Вашия кредитен рейтинг го поддържаме с положителна перспектива, защото искате да влезете в еврозоната, и в момента, в който влезете, ще ви го вдигнем най-малко с две стъпки и ще получите най-високия си кредитен рейтинг в историята, който започва с "А", а не с "Б". И вече инвестиционен е сравним с този в западни държави". Това са три неща, които са безспорни, защото са факт и пропагандата не ги докосва".

Няма такъв аргумент, че ние сме една провалена държава и като влезем в еврозоната - ще станем успешна държава, категоричен е експертът и обясни:

"Можем да бъдем провалена или успешна и в двата варианта. Държавите могат да се развиват успешно, независимо от своята валута. Еврото би улеснило това ние да бъдем успешна страна, защото ще има повече доверие в нас, ще ни вдигнат кредитния рейтинг и ще отпадне валутният риск. Всичко това дава известна подкрепа, че можеш да бъдеш успешен".

"Много се спекулира как ние ще спасяваме други страни, но не трябва да забравяме друго, че може да се наложи те нас да спасяват - както стана с Гърция. Ако ние влезем в проблеми, тогава нежеланието ни да влезем в еврозоната дали няма да ни изиграе лоша шега и да няма кой да ни спасява. ... Големият мащаб на всичко, което се случва в България, ще продължи до се решава в нашия парламент и да се плаща с нашите пари. Моментът, в който някой отвън може да ти каже какви политики да провеждаш, е когато си закъсал", каза още анализаторът.

По думите на Ганев е реално съществуващ рискът държавата да задлъжнее по-бързо след влизането в еврозоната.

"Виждаме консенсус между експертите и между политиците, че този проблем е реален, но той съществува и извън еврозоната. Трябва да се борим за стабилни финанси. В момента еврозоната е цел, която ни дисциплинира. Когато влезем, ще трябва силен натиск отвътре, за да бъдем стабилни, а има и по-различни фискални правила. Има процедура по свръхдефицит и не е толкова лесно да бъдеш неразумен".