Георги Ганев: Еврозоната не е само цветя и рози, но ползите за България надвишават негативите

"Тоест тя прилага критериите спрямо България и въз основа на данните ще даде препоръка дали да бъдем или не приети в зоната на единната валута”, обясни още той  по повод поисканите от Българя конвергентни доклади от ЕК за влизането ни в еврозоната.

По думите му днес е стартирана процедурата, която ще доведе до окончателен отговор. „И разбира се – няма гаранция. Могат да преценят, че нещо не е наред. Но сигналът от миналия понеделник, когато финансовият министър Теменужка Петкова се срещна с еврогрупата, е че те всъщност са препоръчали България да подаде искане за извънредни доклади. Което означава, че сигналът е положителен и има висока степенна вероятност да се вземе решение от Съвета на Европа да станем член на еврозоната от 1 януари 2026-а”.

Според Ганев, ако докладът излезе юни –времето е напълно достатъчно. „Всички са имали горе-долу по 6 месеца, за да се подготвят. Всички страни, особено тези, които влязоха след 1999 година – са имали по 6 месеца. Това е стандартният срок”, подчерта той.

Скептицизма срещу еврото

Икономистът коментира и опасенията на политиците у нас дали ще успеем да се подготвим за еврозоната и дали сега е моментът да се присъединим. „БСП е партията от управляващите, която отдавна е заявила, че изпитва съмнения дали възможно най-бързо е най-добрият отговор на въпроса кога да влезем в еврозоната. От гледна точка на ситуацията в НС – мисля, че има доста сериозно мнозинство за това. Но парламентът така или иначе няма много работа по този въпроса, тъй като е приело всички необходими закони, включително този за БНБ. Той ще влезе в сила от деня на влизането ни в еврозоната и е изцяло нов. Приет е и закона за приемане еврото, който е чисто логистичен. И остава изпълнението. По отношения на опасенията – те се нагнетяват по един доста недобросъвестен начин от противници на идеята”, категоричен е Ганев.

И допълни:”Това, че нагнетяването на опасенията срещу еврото у нас хваща корен в българското общество – макар голяма част да са напълно безсмислени и да нямат никакви житейски основания, е фактът, че има изключително ниско ниво на доверие в българските институции”.

Той обясни, че еврозоната има някои слабости, тъй като тя все пак е „човешко създание”. „Тя е нещо, направено от хората, което по дефиниция означава, че е крайно несъвършено. Хората не правим съвършени неща. В този смисъл всяко говорене, че еврозоната е само цветя и рози – е напълно нереалистично. Но тя има и положителни страни за България, които надвишават негативите”.